Глен Купър - Ще дойде дяволът

Тремблей погледна Елизабета, за да види дали е прочела, и минаха на следващия лист.

Това беше официалното писмо на Флавия от края на 1984 г., с което даряваше книгата си за отлъчването на Елизабет на Ватиканската библиотека.

Следваше друго писмо, с дата 22 април 1984 г., до началника на архива, с молба Флавия Челестино да се върне за научни изследвания за втората си книга. Майка ѝ пишеше: „В процеса на работата си по книгата за кралица Елизабет се натъкнах на интересна кореспонденция между английския математик Джон Дий и Отавиано Маскерино, астронома, построил Кулата на ветровете. Бих искала да прегледам Архива за още писма между двамата астрономи, за да работя над хипотезата си, че макар религиозната схизма между Рим и Англия да е била абсолютна, все пак е имало крепки и нестихващи научни и културни връзки сред светилата от този период“.

— Знаехте ли за това? — попита Тремблей.

— Не. Нищо.

Следващият лист я накара рязко да си поеме дъх.

Беше бележка към досието от началника на Архивите от 17 май 1985 г., с която се отнемаха привилегиите за ползването на архива на Флавия Челестино. Бележката твърдеше, че тя е получила неоторизиран достъп до кутия 197741-3821 и че бележките ѝ са били конфискувани.

— Това изглежда подозрително — каза Тремблей. — Можела е да получава само документи, които е поискала специално. Както казах, не е позволено да разглеждаш.

За бележката беше закачен с телбод лист от тетрадка с редове. Беше изписан с характерния наклонен почерк на Флавия.

— Бележките ѝ! — каза Елизабета.

Бележките бяха оскъдни:

Писмо от Дий до Маскерино, 1577:

Братство

Обща кауза

„Когато наблюдавам пълното затъмнение на

луната на 27 септември от Лондон, ще ме крепи

мисълта, че и ти ще гледаш същото зрелище от

Рим, скъпи братко “.

Лемури

— Господи! — възкликна Тремблей. — Тя е открила пряко доказателство! Никога не съм виждал писмото, което цитира. Елате с мен. Кутията, която е посочена — тези номера са горе в дипломатическия етаж с по-старите документи.

— Почакайте — каза Елизабета. — Не сме свършили.

В досието на Флавия имаше още два листа.

Първият беше бележка към картон на някакъв лекар, д-р Джузепе Фалконе, без получател, но маркирано „предадено на ръка“ на 6 юни 1985 г.

По искане на Ватикана прегледах пациентката Флавия Челестино, която е под грижите на д-р Мота в болница „Джемели“. Състоянието и е сериозно, с диария, повръщане, анемия, дисфункция на черния дроб и бъбреците и периоди на дезориентация. Диференциалната ми диагноза включва хемолитичен уремичен синдром, вирусна енцефаломиелопатия, амилоидоза и отравяне с тежки метали или арсеник. Говорих с доктор Мота. Той ме информира, че тестовете за арсеник и токсикологичните тестове са негативни, и въпреки че съм озадачен, трябва да приема думите му. Вярвам, че той е взел под внимание всички възможности, но на този етап, изглежда, няма какво да се направи за нея.

— Била е отровена — прошепна Елизабета. Сега не направи опит да спре сълзите си. Тремблей я гледаше безсилно.

Последният лист беше копие на смъртния акт, датиран от 10 юни 1985 г., в който като причина за смъртта на Флавия се посочваше отказ на бъбреците и черния дроб и се отбелязваше, че съдебният лекар не е поискал аутопсия.

— Съжалявам — каза Тремблей и докосна ръката ѝ. — Но трябва да намерим писмото на Дий.

Върна кутията на мястото ѝ и с дълги крачки бързо тръгна обратно към Кулата. Елизабета го последва; тялото и умът ѝ бяха така безчувствени, че почти не усещаше как стъпва по пода.

Докато се качваха по стълбите, Тремблей проклинаше слабостта си, но се насили да не спира, докато не стигнаха на втория етаж на кулата. На площадката Елизабета се разтревожи, че той може да припадне от недостиг на въздух.

— Насам — каза той задъхано.

Тук, в архива на държавния секретариат, подминаваха стая след стая с орехови шкафове от седемнайсети век. Тремблей беше записал номера на документа на листче и го поглеждаше, докато вървяха през стаите. Накрая го намери, но беше високо дори за него и той каза:

— Толкова съм задъхан, че не се чувствам сигурен.

Елизабета се покатери на стълбата и отвори вратичката, която той ѝ посочи. Тремблей ѝ каза номера и тя свали кутията.

Тремблей я отвори.

Беше пълна с пергаменти, вързани с панделка, всички от шестнайсети век.

Тремблей бързо запреглежда написаните на латински, френски, гръцки и немски текстове. На две трети от купчината спря, понеже стигна до лист обикновена хартия с бележка, написана на ръка с химикалка.