Глен Купър - Ще дойде дяволът

Елизабета отново погледна фронтисписа.

— Монадата. Прилича на човек с опашка, нали?

— Да.

— Трябва да ви покажа нещо.

Отиде в стаята на баща си, взе книгата на майка си и подаде ватиканския плик на Тремблей. Когато извади картичката, той сви устни, сякаш беше захапал лимон.

— Това е на майка ми — каза Елизабета. — Почина, когато бях на осем. Струваше ми се, че съм виждала символа и преди, и наистина е било така. На смъртното ѝ легло.

— Плик от Ватикана — каза Тремблей. — Каква е била връзката ѝ?

— Не зная. Тя беше историк в „Ла Сапиенца“.

— А книгата? Нейна ли е? Флавия Челестино?

— Първата и последната ѝ книга. Тя почина млада.

— Знаете ли някога да е работила или правила проучвания във Ватикана?

— Аз бях малка. Мога да питам баща си.

— Дайте да видя книгата.

Тремблей отвори на благодарностите и ги прочете набързо.

— Ето, благодари на Ватикана за достъпа до някакви документи.

Елизабета въздъхна заради невежеството си за живота на майка си.

Тремблей внезапно стана и си погледна часовника. Каишката беше твърде широка, сякаш нищо не беше по мярка за толкова тъничка китка.

— Какво ще правите утре сутринта?

— Нямам планове.

— Добре. Ще дойдете с мен в Тайния архив на Ватикана. Трябва да разберем защо майка ви е получила монадата.

Макар че до конклава оставаше още цял ден и беше едва шест сутринта, площад „Св. Петър“ жужеше от ранобудни поклонници и международни журналисти, които правеха първите си снимки за деня.

Дзадзо се отклони от обичайния си маршрут от паркинга на жандармерията към трибунала, за да мине през площада и да нагледа хората си от нощната смяна. Докладваха му, че с изключение на някакъв пиян турист, който се мотаел там в два през нощта и вдигал гюрултия, всичко е спокойно.

В 6:30 имаше съвместна среща на офицерите на жандармерията и швейцарската гвардия. В името на хармонията тези срещи се провеждаха ту в трибунала, ту в гарнизона на швейцарците. На подиума бяха генерал-инспектор Лорети и неговият колега комендант Ханс Зоненберг. Зад тях, свободно, стояха заместник-командирите, Серджо Русо от жандармерията и Матиас Хакел от гвардейците.

Дзадзо и Лоренцо седнаха един до друг. На реда зад тях майор Глаузер от гвардията нарочно ритна стола на Дзадзо.

— Време е за голямата игра, Челестино. Вие, момчета, готови ли сте?

Дзадзо го изгледа заплашително през рамо и не каза нищо.

— Готов съм да го сритам в задника — прошепна на Лоренцо.

— Видя ли му костюма? — попита Лоренцо.

— Сигурно е на половин цена, защото и размерът му е половинка — каза Дзадзо.

Лорети почука по микрофона.

— Добре, господа, да започваме. Поздравявам с добре дошли комендант Зоненберг и хората му за последния групов брифинг преди началото на конклава. Всички сте запознати с нашия модус операнди: не оставяме нищо на случайността. Абсолютно нищо. Всичко е планирано минута по минута и няма да има отклонения. Тази сутрин преговаряме реда на събитията за утре, Ден едно. След Ден едно цялостната продължителност на конклава очевидно не е в наши ръце, но всеки ден програмата ни ще бъде една и съща, докато не бъде избран нов папа. След това влиза в действие програмата за след конклава и тя също е разграфена до минутата без никакви отклонения. Сигурността на кардиналите, на новия папа, на Светия престол, на служителите във Ватикана и на посетителите от цял свят зависи от вашето стриктно спазване на съвместния план. Всичко трябва да върви точно като часовника на комендант Зоненберг.

Сред откъслечния кикот на шегата на Лорети микрофона взе Матиас Хакел. Той стърчеше с една глава над другите и беше широк колкото подиума. От сериозния му поглед и стиснатите устни си личеше, че няма намерение да подгрява аудиторията с шегички.

Натисна дистанционното управление, извика първия слайд на пауър пойнт и започна:

— Това е програмата за Ден едно. Ще я преговорим в подробности. Очаквам всеки офицер да се увери, че всичките му хора са разбрали идеално точните си задачи. Швейцарската гвардия ще изпълнява задълженията си. Корпусът на жандармерията ще изпълнява задълженията си. Командването и контролът ще бъдат безупречни. Целият свят ще ни гледа и трябва да сме перфектни.

Дзадзо погледна отпечатаната презентация и се помъчи да се съсредоточи. Знаеше подробностите наизуст и монотонният тон на Хакел само му напомняше колко рано е станал сутринта.