Глен Купър - Ще дойде дяволът

Когато Петър свърши да говори, Корнелий го дръпна в ъгъла до печката и му каза:

— Хубави думи.

— От сърцето ми са — отговори Петър.

— Казваш, че ще оставиш телесната си хижа.

Петър изглеждаше непоколебим. Още искри прелетяха зад прозореца.

— Ще се случи скоро. Пламъците на ада поглъщат Рим и се страхувам, че Нерон ще иска да стовари вината върху нечии плещи.

— Върху нашите. Някои обаче казват, че са лемурите.

— Суеверия — каза Петър.

Корнелий прошепна:

— Познавам един човек, който се кълне, че е видял в останките при Циркус Максимус овъглено тяло. Имало опашка.

Петър повдигна вежда.

— Ако е вярно, тогава злото наистина може би е сред нас.

— Трябва да се махнеш от Рим — настоя Корнелий. — Нека те върнем в Антиохия.

— Не — каза Петър. — Ще остана. Така е писано. Христос страда за мен и сега е мой ред да страдам за Него. Знаеш ли, Корнелий, те не разбират, че като ни убиват, само ни правят по-силни. Елате, приятели, да се опитаме да помогнем на братята си. И ако тук се навърта зло, да се възправим срещу него.

Тигелин задържа пратеника до късно сутринта: знаеше, че Нерон не иска да го занимават с държавни въпроси. Освен това Нерон знаеше за пожара още преди да пламне, нали така? И все пак съобщението от префекта на града трябваше да бъде доставено и след като императорът беше внимателно събуден от личния си секретар Епафродит, грижовен гръцки лемур, му съобщиха, че от Рим са дошли преторианци с важни новини.

След час къпане и парфюмиране Нерон прие войниците в голямата си приемна зала в присъствието на Тигелин, Епафродит и верния си убиец Ацинет. Писмото, което му предадоха, беше ужасно. Циркус Максимус беше разрушен. Южните региони на града бяха в пламъци. Пожарът не можеше да се овладее.

— И какво да направя аз? — риторично попита Нерон. — Да хвана ведрото ли? Това си е проблем на префект Сабин. Това е негова работа! Моята работа е тази вечер да победя в състезанието. Казват, че щял да участва някакъв тракиец с прекрасен глас и щял да ми съперничи. Не мога да разочаровам зрителите си.

— Изглежда, си свършил добра работа, Тигелине.

— Рим е бил построен за много дни, но може да бъде разрушен и за един — с усмивка отвърна Тигелин.

— Не забравяй — каза раздразнено Нерон, — че аз съм заинтересован от разрушението не по-малко от теб, но току-що завърших Домус Транзитория и искам да живея там, докато не построя Домус Ауреа на новопридобитата земя.

Домус Транзитория беше дълъг опасан с колонада палат, който се простираше от Палатин чак до градините на Меценат и заемаше голяма част от Есквилин в Регио III. Но най-голямата цел на императора беше построяването на Домус Ауреа — дворец толкова великолепен и дързък, че да затъмни всички сгради в Рим. Нерон лично беше одобрил плановете и чертежите. Палатът щеше да се простира на двеста акра изгорена земя в подножието на Палатин. Входната зала щеше да е толкова висока, че да побере негова четирийсетметрова статуя, един истински римски колос. Беше висока три етажа — Нерон я бе кръстил Милариа — и щеше да продължава два километра покрай долината на форума през опустошените от пожара квартали Карине и Субурба. Там щеше да има и огромно езеро, същинско море насред Рим, което щеше да се използва за пищни процесии.

— Сигурен съм, че земята, която ти трябва за Домус Ауреа, вече е опожарена — каза Тигелин. — Ако ветровете са благоприятни, Домус Транзитория ще е в безопасност. Аз също съм притеснен за магазините си в Базилика Емилия.

Нерон не беше склонен да му съчувства. Беше направил Тигелин втория по власт човек в Рим — и неизмеримо богат освен това.

— Ако изгубиш скъпоценната си базилика, ще построиш друга — по-голяма и с по-малки магазини — и ще събираш по-високи наеми. Знаеш как се прави. Ще използваме лемурските кариери за мрамор и цимент и дърво за новите си строежи. Ще дадем хубавата земя на съюзниците си. Ще вземаме комисиона при всяка транзакция. Ще направим състояние на гърба на цялото това страдание и смърт. Не е ли хубаво? Между другото, разпространяваме ли мълвата, че зад всичко това стои християнският култ?

— Да.

Нерон стана и се протегна.

— Хубав ден е днес, Тигелине. Сега ме остави. Гърлото ми трябва да си почине за състезанието довечера.

Огънят продължаваше да бушува. Пламъци обвиха хълмовете Палатин, Целий и Авентин и жестоките ветрове ги подкараха на север към Есквилин и сърцето на Рим.

Следобед преториански пратеник пристигна с новини, които приковаха изцяло вниманието на императора. Домус Транзитория беше в опасност. Когато чу това, Нерон прати гневни заповеди да се направи всичко, за да се опази собствеността му, и заповяда да се подготви заминаването му за Рим по море на следващата сутрин.