Глен Купър - Ще дойде дяволът

— Да го хванем! — извика той и християните се втурнаха като един след Вибий.

По-младите почти го настигнаха, но по-възрастните изостанаха. Петър и Корнелий бяха най-отзад.

Когато стигнаха Порта Апия, Петър спря, за да си поеме дъх, и каза тъжно:

— Изгубихме ги. За нищо не ставам вече.

— Надявам се да съм поне наполовина толкова пъргав, когато стана на твоите години — каза Корнелий.

Един от групата се върна тичешком при тях и каза задъхано:

— Сгащихме го. Влезе в една вила.

Вилата на Балбил беше станала убежище.

Почти стотина лемури се бяха събрали тук — собствените им домове бяха в опасност или вече бяха изгорели. Повечето бяха заможни, жените и децата бяха разглезени и липсата на обичайните удобства беше довела до груби препирни за най-основните неща. Балбил имаше добри запаси от зърно и вино, но все пак скоро щеше да се наложи да помоли Нерон да му прати провизии.

Слугата Антоний тревожно почука на вратата.

— Какво има? — раздразнено попита Балбил. — Сега пък от какво се оплакват? Не са ли благодарни, че имат покрив над главите?

— Тълпа — задъхано каза Антоний. — Влязоха през портите!

— Каква тълпа?

Слугата посочи през прозореца.

Балбил нахлузи сандалите си и излезе на балкона. В градината хора размахваха факли и щом видяха високия смугъл патриций да ги гледа отгоре, се разкрещяха.

— Какво искате? — провикна се Балбил.

Един извика в отговор:

— Искаме мъжа, който подпали Базилика Емилия! Знаем, че е тук.

— Уверявам ви, че тук няма човек, който е палил пожари — отговори Балбил.

Друг извика:

— Дай ни го или ще ви изгорим!

— Аз съм астрологът на императора! Махнете се или ще отговаряте пред преторианците!

Балбил се обърна и влезе.

— Махайте се, отрепки! — викна Антоний и го последва.

— Кои са тези? — попита Балбил.

— Не знам, господарю.

— Разбери.

Балбил бързо слезе по стълбите, намери Вибий, който пиеше вино в претъпкания вътрешен двор, и му изръмжа:

— Проследили са те.

— Да — спокойно отговори Вибий. — Казах ти, че трябва да изчакаме да се стъмни.

— Да, каза ми. Сега какво ще правим?

Вибий допи виното, метна чашата в езерцето и извади меча от ножницата си.

— Как ще ти послужи това срещу тълпата? — попита Балбил.

— Докато те ме гонят, свали всички в колумбария. Това е единствената надежда. Може и да подпалят вилата, но после ще си тръгнат. Прати вест на Нерон. Върви в Анций и измисли нещо. Аз ще избия колкото мога повече от тях.

Отвън долетяха още викове и отнякъде долетя пламтяща факла. Един млад лемур бързо я вдигна и я угаси в езерцето.

Петър и Корнелий тъкмо бяха дошли в градината и Петър извика на хвърлилия факлата:

— Спрете! Вътре може да има невинни!

Вибий размаха меча си, изскочи през страничната врата и с рев и проклятия към събралата се тълпа побягна по Виа Апия. По-младите християни хукнаха по петите му като кучета след заек.

Един го настигна и го сграбчи изотзад. Двамата паднаха и жестоко се сборичкаха. Вибий изпусна меча си, но успя да докопа младежа за врата и почна да го души. Останал без дъх, младежът отблъсна Вибий с коляно. Верижката на врата му се скъса и остана в ръката на Вибий.

Вибий я захвърли настрана, сграбчи падналия наблизо меч, надигна се на коляно и разпра корема на християнина. После скочи и отново побягна към Виа Апия. Другите мъже го подгониха.

— Бързо! — извика Балбил на лемурите. — В колумбария! След мен!

Лемурите се заизливаха от вилата в градината с овощните дръвчета и почнаха да се вмъкват в правоъгълния мавзолей с куполообразен покрив. Антоний държеше капака отворен, докато господарят и гостите слизаха по тесните стълби. После го затвори, изтика един малък олтар върху него, за да го скрие, и затича към горичката. Докато прескачаше изкормения християнин, нещо на земята до него го накара да спре — сребърен медальон на скъсана сребърна верижка. Той го вдигна, изруга и хукна обратно към колумбария.

След като се увери, че няма опасност, пак изтика олтара и потропа по капака.

— Господарю! Знам кои са! Отвори бързо!

Балбил отвори и погледна нагоре от тъмната шахта. Антоний пусна медальона в ръцете му, затвори капака и пак го скри с олтара. После отиде в горичката, спря под едно дърво, седна и без миг колебание си преряза гърлото.

На светлината на пушливите лампи Балбил разгледа медальона.

Монограмът хи-ро.

Християни!

„Да бъдат проклети от небесата! Дано Нерон ги избие всичките — мъже, жени и деца! Проклети да са вовеки!“