Глен Купър - Ще дойде дяволът

— Твърде близо е, за да сме спокойни — изръмжа Балбил.

— Вятърът се обръща на юг — каза Вибий.

— Мога да предвидя небесното движение, но не и вятъра — каза смуглият астролог. — Не ми се иска да изгубя къщата си.

— Моята вече я няма — каза Вибий без следа от емоция.

— Семейството ти може да дойде тук. Всички семейства на лемури, които са в опасност, могат да дойдат. Извести ги.

Отрядът преторианци стигна в Анций по залез-слънце. Градът разполагаше с ново пристанище, построено от Нерон, но преторианците вярваха повече на конете си, отколкото на корабите. Нерон беше превърнал Анций в защитен анклав, населен с преторианци ветерани и пенсионирани центуриони. Беше преустроил крайморския палат на Август по свой вкус и беше включил издигнат ограден с колони комплекс, който се простираше далече покрай морето. За собствено забавление беше построил много градини, храмове, басейни и най-важното — театър, където да упражнява изкуството си.

Тигелин прие доклада за пожара в Рим безстрастно, но отказа да позволи на пратеника, който носеше лично съобщение от префекта на Рим, да се срещне с императора. Нерон беше зад кулисите и се приготвяше да излезе на сцената на вечерното съревнование. Облечен в непрепасана туника в гръцки стил, Нерон бе сред конкурентите си, до един местни момчета, които знаеха, че той ще е фаворитът на съдиите. Когато дойде редът му, той излезе на сцената на полукръглия театър и погледна публиката ласкатели — пенсионирани войници, сенатори от антуража му, местни магистрати и група от специалните му войници, телохранителите му германи. Макар че Анций беше доста далеч от Рим, във въздуха все пак се долавяше миризма на дим и новините за пожара вече бяха плъзнали. Публиката шепнеше притеснено и ако не беше изпълнението на императора, май всички биха предпочели да не са тук.

Нерон вдигна лирата си и запя сладкогласно „Плячкосването на Илион“ — песен за разрушението на Троя от гърците. Щеше да спечели съревнованието, разбира се, но точно днес май на никого не се нравеше да слуша песен за опожаряването на велик град.

В бедняшките квартали на хълма Есквилин бдителни граждани и роби тъпчеха с крака случайно попадналите по покривите и балконите въглени, преди те да подпалят нещо. Апостол Петър беше тук поради задълженията си като епископ на Рим. Беше уморен, но упорит, бе понесъл продължилото месеци пътуване на гърба на мулето до Йерусалим и после до Рим от дома си в Антиохия, където също бе епископ. Рим беше тежка задача. Учениците му покръстваха колкото можеха повече роби и освобожденци, но гражданите бяха вражески настроени към християнския култ, както го наричаха. Но Петър имаше малко паство и също като стадо агнета от време на време папството му се нуждаеше от напътствията на кривака на пастира.

Щавачът Корнелий беше станал свещеник на новата църква и домът му беше сред обичайните места за молитва и срещи. Петър стоеше до един от прозорците в стая, пълна с вярващи. Пред прозореца прелетяха искри и Петър се загледа в тях за миг, преди да се върне към папируса в ръката си. Наскоро бе написал послание до верните си последователи и искаше да го чуят от собствените му уста.

— Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите, защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас. Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне, знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви. Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това. Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина. Освен това имаме по-достоверно нещо — пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви [3] Второ съборно послание на Апостол Петра, глава 1, 10-19 - Б. пр. .