Глен Купър - Ще дойде дяволът

— Конклавът ще започне след по-малко от седмица, ще има нов папа, а сега и този проблем в „Свети Каликст“. Имаме безкрайно много работа! Ще спиш, когато аз ти кажа да спиш, ще ядеш, когато аз ти кажа да ядеш! Ясно ли е?

За външния свят Мулей беше Церберът на Крек, ужасяващият звяр, който пази портите на ада, управителният директор на неговия конгломерат. Но когато шефът му се ядосаше, зловещото куче се превръщаше в уплашено помиярче.

Крек вдигна очи, сякаш можеше да види през таваните съзвездията в нощното небе.

— И защо, по дяволите, Бруно Отингер трябваше да умре? Дъртият пръч ми липсва. Вярвах му.

— И на мен можеш да вярваш — покорно каза Мулей.

— Да, мога да ти вярвам — каза Крек вече по-спокойно. — Но ти си тъп. Отингер беше гений, почти равен на мен.

Мулей бързо взе броя на ежедневника „Дело“ и пак го пусна на купчината, сякаш нямаше търпение да смени темата.

— И какво искаш да направя по този въпрос?

На първа страница имаше голяма снимка на Крек, хубава, макар и някак мрачна, която драматично изплуваше от мрака със заглавие: „Дамян Крек: защо не се кандидатира за президент?“ Политическият коментатор, когото познаваха добре, досадник от десните, отново мътеше водата.

— Ще го игнорираме — въздъхна Крек. — Защо този тип просто не ме остави на мира?

Мулей отвърна на въпроса с въпрос:

— Колко милиардери има в Словения?

— Това е недостатъкът да си голяма риба в малко езеро — каза Крек. — По-добри сме, когато работим в сенките. Политици! — Той направо изплю думата.

— И на мен ми е писнало от тях — каза Мулей.

— Като нощни пеперуди на лампа. — Гласът на Крек преливаше от презрение.

Вътрешната линия на телефона от кабинката на вратаря иззвъня и Крек вдигна, изслуша дежурния и каза:

— Бях забравил. Пуснете я да влезе.

— Да остана ли? — попита Мулей.

— Няма да се бавя повече от час — каза Крек. — Да, остани! Да не си посмял да си тръгнеш. Когато се върна, искам да видя предложение за сделките, които ще сключим до другата седмица.

— Знам какво да правя, К — изтощено каза Мулей.

— А аз искам да се погрижиш изявлението да бъде проверено от някой от нашите хора с майчин арабски. Трябва да изглежда автентично.

— В момента се прави.

— И нахвърляй съобщение до медиите, което изразява възмущението на компанията от мое име и, разбира се, от името на католическите ни работодатели. Ясно?

— Ясно.

— И, най-важното, искам план как да се справим с катакомбите. Не мога да повярвам, че това се случва във възможно най-неподходящия момент. Искам хората ни в Италия да разберат, че това е най-главният ми приоритет. Искам най-добрата информация, най-добрия план и най-доброто изпълнение. — С всяка дума правеше крачка към Мулей и сега се извисяваше над него. Заби пръст в рамото му. — Ясно?

Едрият мъж покорно кимна.

— Да,К.

Звънецът на вратата иззвъня и Крек отвори лично.

Един от охранителите водеше млада жена. Крек я посрещна с усмивка.

— Как се казваш?

— Алайда, господин Крек. — Имаше холандски акцент.

— Приятелите ми ме наричат К — каза той. — Казаха ми, че си красива. Прави са.

— За мен е чест да се запозная с вас. Това със сигурност е най-голямото събитие в живота ми. — Алайда беше брюнетка с лице на филмова звезда. Бузите ѝ бяха зачервени от вълнение.

— Ела с мен — каза Крек. — Времето ми е ограничено.

— Разбира се, господин Крек... К.... Човек като вас има много отговорности, сигурна съм.

Той я поведе по богато резбовано стълбище покрай поредица от замръзнали на портретите предци от фамилията Крек.

— Нямаш си представа колко много.

И от двете страни на коридора бяха окачени еленови рога — опасен проход, ако човек трябва да мине пиян. В жилищните помещения на замъка нямаше и следа от покваряваща женственост. Съпругата на Крек беше починала от бързо развило се неврологично заболяване преди години и когато тя си отиде, той се освободи от всички ненужни украшения, които беше търпял. Имението му беше диво, населено от глигани и елени. Това беше ловен замък. Къща на мъж.

Спалнята на Крек беше просторна, но строга. Подът беше от дъски, имаше само няколко малки килима. По средата на стаята се извисяваше спираловидно резбован дъбов стълб, който поддържаше грамадните греди. До стената имаше средновековна ракла, а на стената — гоблен. И огромно легло с полубалдахин, покрито с раирана дамаска.

Крек седна в долния край на леглото и свали вратовръзката си.

— Казаха ми, че си променена.