Андерш Моте - Играта

Тя погледна часовника, 21:12. Ако всичко вървеше така, щяха да са разтоварили обекта при Сагершка и да са готови преди девет и половина. Щеше да ѝ остане предостатъчно време за една тренировка, след като приключеха с прегледа на мисията. Момчетата сигурно щяха да искат да играят флорбол, както обикновено. Най-добре да се включи, макар и да не обичаше спортове с топка. Важно бе да си част от бандата.

Окей, беше на място, 21:12, точно в определеното време.

Западната част на „Линдхагенсплан“, мостът над „Дротнингхолмсвеген“, точно според инструкциите.

Имаше приложена дори карта, което беше късмет, защото можеше да избира, измежду няколко виадукта и бе принуден да се полута малко, преди да нацели правилния.

Скутерът беше идеален за такива случаи, ако сбъркаш, просто обръщаш и караш по банкета срещу движението. Да, Свенсон, в своя сосеконтейнер 71 71 Наименование на Волво 740, най-разпространената кола в Швеция през 80-те. Сосе се нарича представител на социалдемократите, партия, която винаги е срещала силна подкрепа в Швеция, но в миналото е получавала повече гласове, отколкото днес. Затова сосе в случая се свързва с 80-те, когато средностатистическият швед е гласувал за социалдемократите и е карал Волво 740. Контейнер пък идва от характерния ръбат дизайн на колата. — Б.пр. бибиткаше и святкаше с фаровете, но какво ти пука.

Той седеше, яхнал мотопеда, и чакаше инструкции. Няколко метра под него профучаваха колите на път към града. Пред него, високо над главата му, се виеше двойният мост на магистрала „Есингеледен“. Заради шума от движението едва се чуваше как двигателят трака на празен ход.

И сега какво’?

Светодиодът започна да мига.

Наближаваха подпорите на моста. Крюсе караше, защото беше старши и имаше думата при разпределението на задачите.

Ребека стоеше отстрани на седалката до шофьора. Тя погледна в допълнителното огледало от своята страна. Целият ескорт бе тясно събран в лявото платно, скоростта беше около сто, точно според уговореното. Никакви проблеми.

— Подминаваме „Транеберг“, следва „Линдхагенс“ — докладва тя на централата по радиото.

Ако погледнеше надясно и си представеше, че няколко дървета ги няма, скоро щеше да види собствената си къща ей там.

Приближаваха виадуктите на „Есингеледен“. Тя се взря в тъмните силуети. Изглеждаше почти като че на един от мостовете има някого.

Потърси чантата , гласеше съобщението.

Така и направи.

Мешка на сини райета, както се оказа. Закрепена от външната страна на мантинелата и всъщност почти същата като една, която бе направил по трудово преди много години. Даже цветът на презрамката беше същият.

Доста готино съвпадение. Имаше спомен, че неговата собствена още виси в гардероба вкъщи. В нея трябваше да са футболните му обувки. Сигурно стояха там вече две години, не можеше точно да си спомни последния път, когато ги бе ползвал. Трябва да беше по-миналото лято или нещо такова.

Повдигна мешката. Беше тежка. Нетърпеливо я развърза.

Ами да, на един от по-долните виадукти стоеше някой, а това определено не трябваше да се случва!

Това горе беше магистрала и беше забранено за пешеходци. Крюсе, изглежда, не бе забелязал нищо, но той беше съсредоточен главно върху движението в дясното платно. Тя вдигна микрофона към устата си, но се спря по средата. Мостът приближаваше бързо и тя видя, че човекът горе се движи. Инстинктът ѝ крещеше да вдигне тревога, да нареди да спрат и да обърнат.

Но ако грешеше?

Камък, какъвто си трябва, поне три-четири килограма. И ръбовете му бяха остри. Черна, неравна повърхност, усещаше я топла в дланта си. Пръстите му почти се хлъзнаха на някакво лепкаво петно. Прехвърли камъка в лявата си ръка и се избърса в дънките.

Сърцето му биеше силно в гърдите. Какво трябваше да стане сега?

Щом видя сините светлини да се задават към него по „Дротнингхолмсвеген“, започна да се досеща за какво става дума. Със скалния къс обратно в дясната ръка, той внимателно се наведе над мантинелата.

Лампичката светна отново. Беше познал напълно.

Lights, camera, action, помисли си развълнувано, преди да хвърли камъка през парапета.

Независимо дали Крюсе я чу, или не, предупреждението дойде твърде късно и той чисто и просто не можа да реагира. Защото изведнъж се чу пукот, сякаш гръм удари предното стъкло и светът пред тях стана бял като мляко.