Андерш Моте - Играта

Беше го оставила да захвърли живота си, бъдещето си, всичките си възможности — само заради нея.

Малката бележка имаше право. Такава като нея не трябваше да бъде полицай. Затова я остави да стои там.

Нила бе била цивилен служител в полицията в Сьодертеле много отдавна. Може би още работеше там и сигурно познаваше някого, който познава някого… И мълвата тръгваше. Винаги така ставаше. Полицията беше голяма, но не достатъчно голяма, и полицаите, точно като обикновените хора, обичаха да разправят глупости. Трябваше да звънне на Нила, да ѝ обясни що за човек всъщност е бил фантастичният ѝ батко. Да сложи край на всички приказки и погледи през рамо. Да проветри живота си веднъж завинаги и да разкаже какво всъщност се бе случило онази вечер и защо.

И преди си беше играла с тази мисъл, но винаги бе намирала причина да не го прави. Може би вече беше време?

Щеше да обмисли въпроса, наистина да го обмисли, обеща си тя, докато обличаше бронежилетката и закопчаваше ризата си.

Когато след малко затвори шкафчето, бележката още стоеше там.

Окей, трябваше да признае. Беше разочарован. Дяволски разочарован при това! След големия си миг и изкачването до first Runner-up, той беше очаквал нови предизвикателства, подобни на това, с което току-що се бе справил. Още възможности да се окаже в светлината на прожекторите, да събере точки, любов и респект по пътя към върха.

Но вместо това получи две лайняни мисии. Дреболии, с каквито всеки срещнат Никой с две мозъчни клетки и миниатюрни топки можеше да се справи.

Първо трябваше да създаде анонимен интернет профил и да излее няколко кофи жлъч на страницата на една популярна блогърка, нещо, което впоследствие се бе оказало съвсем ненужно, защото вече имаше сигурно към петдесет други трола 64 64 Интернет трол е човек, който публикува провокативни, агресивни и/или обидни коментари, целящи да предизвикат раздразнение у някого. — Б.пр. , които правеха същото. Въпросната дама вероятно бе жегнала някого, правеше го ежедневно, но защо да пилеят таланта му за такива дреболии?

Втората мисия беше от същия род, телефонно обаждане до телевизионен канал, за да заплаши един известен водещ. Бебешки игрички, които не бяха донесли повече от четиристотин точки общо и същевременно бяха довели до смъкването му с две места в класирането. Потопът любов, който се бе излял върху него след Кунгсан, бързо бе спаднал до Манекен fucking Пис 65 65 Емблематична статуя в Брюксел, изобразяваща малко момче, пикаещо във фонтан. — Б.пр. . Жалка, мъничка скапана струйка, която повече го пареше, отколкото му помагаше. Освен това някой друг го бе заменил като clip of the week — един палячо, който хвърля торта по някакъв, изглежда, световноизвестен бизнесмен, за когото HP никога преди не бе чувал. Нелепо, адски лесно и въобще не се и доближаваше до неговото собствено постижение.

За капак на всичко и кинтите бяха на привършване.

Скоро щеше да се принуди да приеме предложението на Манге да заработва допълнително в компютърния магазин, за да може да си плаща наема.

Нуждаеше се от нова мисия.

Задача, която да е предизвикателство за способностите му, нещо, което да отговаря на неговия капацитет. И се нуждаеше от нея скоро, защото сегашното положение смучеше здраво!

— Окей, внимание, Алфа едно!

Вахтола влезе в стаята и шепотът между шестимата охранители секна моментално.

— Добре дошли на днешния брифинг — поздрави тя лаконично. — Разпределението е следното: Един плюс трима ще подсилят групата на министър-председателя, той каца в 20:45 на Брома 66 66 Летище Стокхолм-Брома, най-близкото до Стокхолм, намира се на около 9 километра от центъра на града. — Б.пр. и след „Кунгстредгорден“, както знаете, караме с двойна охрана.

Одобрителни кимвания от цялата група, никой не възразяваше срещу тази логика след предупредителната атака, в която кралската свита бе забъркана преди около седмица.

— Бенгтсон, ти вземаш Крюсе, Савич и Нормѐн. Две обикновени коли, министър-председателят ще е с бронирана кола плюс още една, така че общо стават четири превозни средства. Канал двайсет и осем, както обикновено. Въпроси?

Бенгтсон, жилав, оплешивяващ мъж, малко над четиридесетте, който беше заместникът на Вахтола, само кимна леко с глава.

— Добре, може да тръгвате веднага — завърши Вахтола и няколко минути по-късно стояха в колите.

Бенгтсон се беше улеснил, оставяйки ги сами да се разпределят преди тръгване и Ребека умишлено бе гледала да стои близо до Крюсе, здрав гьотеборгчанин, който беше в Алфа още от създаването ѝ. Не беше говорила с Деян от инцидента по време на упражнението по самозащита, макар да знаеше, че трябва да го помоли за извинение. Все пак той се беше наранил, а не тя. Но по някаква причина това така и не бе станало, а вече бе минало твърде много време.