Превръзката на носа му все още напомняше за нараняването и той хвърляше кисели погледи към Ребека всеки път, когато му се отдадеше случай.
Мачо дръвник!
Крюсе, от друга страна, беше повече като мил чичо, не ѝ хвърляше никакви погледи, обикновено говореше за съпругата и почти порасналите си деца у дома в Гьотеборг, които виждаше само през почивните дни. Тя го бе попитала защо не си потърси работа там, но той само се бе засмял:
— Веднъж охрана, завинаги охрана, Нормѐн. Сигурно ще го забележиш. Пък и Ирене сигурно не би искала да търча вкъщи през седмицата.
Те взеха обикновено черно Волво S60 и тръгнаха след Събърбана на Бенгтсон и Деян. След петнайсетина минути бяха на Брома.
* * *
Най-накрая дойде!
Почти се беше отказал, вече му минаваше през ума да зареже всичко и да шитне телефона на Гърка, когато лампичката най-накрая замига.
Три дни в магазина на Манге бяха съвсем окей. Да мете пода, да опъва кабели и да трае „World of Warcraft“ през свободното време. А освен това и петстотинтачка на черно в джоба, ако оборотът позволяваше, всъщност не беше зле.
Пък и клиентите бяха свестни. Основно купчина нърдове 67 67 Nerd (англ,) — използва се за интелигентни, често интровертни хора със силно развит интерес към наука, компютри и научна фантастика, понякога до степен, която ги прави непопулярни сред останалите хора. Първоначално думата е имала отрицателна конотация, но постепенно започва да придобива неутрално значение. Между нърд и гийк съществува разлика, макар и не точно определена. — Б.пр.
, които искаха да се сдобият с различни джаджи и изглежда гледаха на Манге като на някакъв свещен гуру.
Навсякъде другаде Мангелито беше объркан дребосък, но в тъмния малък магазин той очевидно беше Босът, Кръстникът на тиковете и, изглежда, се наслаждаваше изключително на ролята си.
Доста яко всъщност и трябваше да признае, че промени малко оценката си за Мангстъра. Човекът си беше спретнал nice setup и с бачкането, и със семейството.
Но самият той не беше от „девет до пет“ типаж. Не беше обикновен лузър 68 68 Loser (англ.) — загубеняк, губещ. — Б.пр.
, който да се задоволи с някакъв лайнян МакДжоб. Имаше нужда от нещо друго, нещо, което нито едно място, на което беше бачкал, не бе успяло да му даде.
Предизвикателство, вълнение и малко fucking action!
„Трябваше да стана ченге“, засмя се той на себе си, докато пърпореше на запад с мотопеда на Козела и познатото чувство започваше да го гъделичка отвътре. Тази мисия можеше да се окаже наистина яка.
* * *
Правителственият самолет кацна в предвидения час и всичко вървеше по план. Имаха време за по едно бързо кафе с двама от постоянните охранители на министъра, които ги посрещнаха на летището. Разбраха се за маршрута и разпределението, преди да стане време да минат през портала и да тръгнат към хангара.
Министър-председателят, асистентката му и двама охранители бяха при самолета. Бързо качване в черното, бронирано БМВ и после потегляне към Сагершката къща 69 69 Официалната резиденция на министър-председателя на Швеция. — Б.пр.
. Ребека и Крюсе първи във Волвото, после двама от постоянната охрана в подобна кола, след това автомобилът на министър-председателя и най-накрая Бенгтсон и Деян в техния Събърбан.
Включени светлини и пълна газ към ситито.
* * *
На запад по „Хорнсгатан“, малко маневри при светофара на кръстовището „Хорнстул“ и после нататък по моста „Вестербрун“. За разлика от предния му голям подвиг, тази мисия засега беше бедна откъм подробности. Но не се притесняваше за това. НК и „Биркагатан“ също бяха на need to know-basis, чак до големия финал. Всичко, което трябваше да знае, бе къде да отиде и че каквото и да се очакваше от него, то струваше три хиляди проклети точки!
Като се добавеха към пет хиляди и двестате, които вече беше събрал, точките щяха да му стигнат да изпревари петдесет и осми и да се изкачи на върха, при това още тази вечер!
Мисълта за това го развълнува толкова, че за момент за малко да залитне към мантинелата на моста.
„Ladies and gentleman, we have a new leader, number onetwentyeight!“
Стената му с лекота щеше да надмине десет страници.
HP, the Master of the Game.
Всичко, което трябваше да направи, беше се добере до „Линдхагенсплан“ и да чака нови инструкции.
Курът му вече беше полунадървен.
Едва се сдържаше!
* * *
Изминаха „Улвсундавеген“, последва сръчно шофиране на зигзаг от страна на Крюсе, докато подминаваха светофара при кръстовището с „Дротнингхолмсвеген“ където Свенсон 70 70 Фамилията Свенсон се използва като нарицателно за обикновените, средностатистически шведи. — Б.пр.
послушно отбиваше встрани, за да направи път на примигващите сини светлини. Следваше мостът „Транебергсбрун“ и после навътре към „Линдхагенсплан“.
Читать дальше