Андерш Моте - Играта

Стъклото се пръсна из купето и тя усети опарване по лицето.

— Мамка му! — изрева Крюсе. — Майка му стара!

Той инстинктивно настъпи спирачката с грамадния си крак и завъртя волана надясно, за да не го блъсне колата плътно зад него.

Автомобилът мина на косъм от тях, но се измъкна. Завоят на Крюсе обаче бе толкова рязък, че се блъснаха в бетонната бариера отдясно. Волвото отскочи обратно към лявото платно, където БМВ-то на министър-председателя тъкмо се опитваше да ги заобиколи. Шофьорът зави бясно наляво, за да избегне на пръв поглед неизбежния сблъсък.

— Мамка му — Ребека повтори думите на колегата си, преди Крюсе да направи това, което би направил всеки охранител на неговото място. Отпусна спирачката, натисна газта до ламарината и завъртя волана надясно. Предните гуми намериха сцепление и те се изстреляха като стрела далеч от колата на министър-председателя, разминаха се на косъм с метален стълб, който маркираше отбивката към „Линдхагенсплан“ и се забиха право в мантинелата откъм парка.

Силен трясък, после чувството, че се носиш. Безтегловна секунда, през която всичко, което се чуваше, бе рева на двигателя.

После всичко стана черно.

Ебаси цирка!

Камъкът се удари право в средата на предното стъкло и когато погледна към другата страна на моста, той видя как волвото се завъртя бясно между платната. Почти се сблъска с друга кола, пуснала буркана, но зави остро надясно, след което се изстреля през мантинелата и продължи да се търкаля бясно по терена покрай пътя, където най-накрая остана да лежи преобърната наопаки.

Включи мотопеда на скорост, прекоси шосето и веднага, щом застана от срещуположната страна, извади телефона и приближи картината към димящата развалина между дърветата. Волвото беше напълно неподвижно и отвътре не се виждаше и най-малкото помръдване. Покривът изглеждаше смачкан. Сигурно не беше много забавно да си вътре.

Но кого го интересуваше!

Сега той беше the new number one, the Master of the Game!

Mission completed, помисли си той развълнувано. Три хиляди fucking points и близо двайсет и пет хилки в сметката, освен всичко друго. Чудеше се, между другото, кой беше в колата? Предполагаемо някоя важна клечка, но коя? Е, сигурно щеше да разбере веднага, щом пусне компютъра. Сега трябваше да побърза да се прибере и да приеме приветствията на феновете!

Запали мотопеда, хвърли бърз поглед през рамо и изхвърча на шосето.

Ударът беше толкова силен, че го подхвърли обратно към мантинелата. Предното колело, което внезапно се изкриви и заприлича на буца, блокира почти веднага и той успя да вдигне ръце пред себе си точно преди да забие нос в асфалта.

Усети как дланите му жулят по повърхността и изгаряща болка пронизва предмишницата му, преди останалата част от тялото му да се удари в земята. От шлема му се чу изпращяване, сякаш се пукна, а после остана без дъх.

Но не припадна, или във всеки случай не напълно. Чу гласове, викове, вероятно от проклетия глупак, който го блъсна. Откъде, по дяволите, се беше появил всъщност?

„Трябва да стана“, помисли си той. „Да се махна оттук.“

Но тялото му не му се подчини. Не можеше да вдигне дори главата си от земята. Внезапно се почувства така, сякаш цялата му глава е от цимент, беше невъзможно да я премести или дори да я завърти. Парализиран ли беше? Сакат?

Fuck, fuck, fuck!!!

Бавно опита да отвори челюсти, за да си поеме дъх. Но главата му беше пълна с памук и всичко беше забавено. Гласовете се приближиха, станаха по-ясни.

— … този мръсник… хвърли нещо… Волвото долу… звънни на ченгетата.

Внезапно вцепенението го отпусна и той успя да поеме дълбоко дъх.

Болката не идваше от конкретно място. Главата, краката, ръцете, всичко го болеше, но чувството всъщност го радваше. Ако чувстваш, значи не си парализиран, поне така беше логично.

Зрението му се проясни малко и с крайчеца на окото видя тъмни силуети, надвесени над него.

Някъде далеч се чуха сирени.

Опита да се надигне и този път мина малко по-добре. Вдигна едната си ръка към хората за помощ, но никой от тях не се помръдна. После видя мигащи сини светлини съвсем близо.

— Той беше — извика една от сенчестите фигури, но на HP все още му беше трудно да фокусира погледа си достатъчно, за да види коя точно. С усилие, пълзейки, застана на колене. После някой внезапно го хвана за ръцете и в следващия момент лежеше прегънат върху капака на кола.

— Успокой се, момче — каза властен глас в ухото му. — Задържан си по подозрение в опит за убийство.