Андерш Моте - Играта

— К’во прав…? — успя да каже, преди да се стовари следващият тупаник. Десен прав, този път в лицето, и той усети как носът му изхрущя.

„Това не е истина, такива неща стават само по филмите!“, помисли си той точно преди третият удар да превърне зрителното му поле в мъгла.

Когато се свести, бяха вече в гаража и го пуснаха от колата. Метална врата, асансьор, две сини униформи профучаха покрай тях, после дълъг, осветен коридор с бежов под. Врати, гласове, суетня и накрая малка стая за разпит.

Разкараха белезниците и изсипаха на масата вещите му, които бяха събрали, когато го хванаха. Ключове от апартамента, лична карта и няколко смачкани двайсетачки, както и телефонът, разбира се.

Носът му кървеше и едната от горилите му подхвърли носна кърпичка, преди да седне на стола срещу него.

HP успя да се посъвземе и да възвърне малко от накърненото си самочувствие.

— Искам адвокат — каза той, но последната дума прозвуча като „абокат“ през подутия му нос.

Горилата се ухили.

— Глух ли си, искам адвокат — повтори HP, този път не толкова носово, докато разтриваше червените следи по китките си.

Горилата се изправи рязко и HP неволно подскочи в стола си. Ченгето видя уплахата му и се засмя. Протегна дебелия си, космат показалец към него.

— Затваряй си устата, приятелче — каза той пресилено бавно и човек не можеше да сбърка скритата заплаха.

HP реши да се подчини на заповедта и да се върне към първоначалния си план. Така и така скоро трябваше да се появи този, който ще води разпита, и тогава край с глупостите.

Съвсем вярно, вратата се отвори след две минути и вътре влезе друг мъж, също цивилно облечен. Този беше по-нисък, носеше очила и беше доста по-крехък от двете горили, но веднага си личеше кой взема решенията.

Той погледна подутото лице на HP, хвърли разочарован поглед към косматата маймуна.

— Свободен си, Викландер, с Молнар, вярвам, имате да докладвате.

Горилата измрънка нещо, но бързо-бързо се повлече навън, след като погледна злобно HP.

Той кимна одобрително. Това беше човек повече по негов вкус.

Очилатият подаде ръка:

— Булин, от дежурния екип — каза той кратко, докато се здрависваха. — Ти си Хенрик Петершон, наричан HP, нали така?

Той кимна още веднъж.

— Сега смятам да включа магнетофона и ще повторим представянето, но този път искам да отговаряш на глас, разбра ли?

HP сви рамене. Така и така смяташе да каже само едно изречение.

Булин пусна магнетофона, който стоеше пред тях на масата.

— Разпит с Хенрик HP Петершон, във връзка с подозрение в опит за убийство или нанасяне на тежка телесна повреда на длъжностно лице на кръстовището „Дротнингхолмсвеген“ — „Есингеледен“. Разпитът води криминален инспектор Булин, начало 23:12 часа. И така, Хенрик, ще ми кажеш ли каква е позицията ти относно тези подозрения?

HP си отдъхна. След като разкараха маймуните, редът беше възстановен и той беше като у дома си. В главата му почна да се прояснява, а острата болка в предмишницата беше преминала в тъпо дразнене.

— Невинен съм и искам да присъства адвокат — каза той колкото се може по-ясно и за всеки случай се наведе напред, така че магнетофонът да не пропусне нито сричка. — Значи, искам адвокат и освен това искам да се оплача, че бях малтретиран от онази горила, Викландер, така ли се казваше?

Той разтърка демонстративно подутия си нос, в едната му ноздра още имаше хартиен тампон. Булин не показа по никакъв начин, че е разбрал молбата му.

— Адвокат казвам — разясни още веднъж HP, защото думите му изглежда не бяха възприети. Всички ченгета ли загряваха еднакво бавно?

Цайсатият Булин продължаваше просто да го зяпа от другия край на масата. После полицаят бавно се усмихна и нещо във влечугоподобната усмивка го изплаши много повече, отколкото двата трола в колата. Внезапно се сети за един документален филм за отровни змии, който беше гледал по „Дискавъри“. Как понякога, след като са нанесли удар, остават да чакат отстрани, съвсем хладнокръвно, докато жертвата им хаби последните си сили в безсмислен опит за бягство.

HP изтръпна. Булин се наведе бавно напред и изключи магнетофона.

— Слушай внимателно, Петершон — каза той с нисък глас. — Явно не схващаш колко зле си се насадил този път, затова нека ти разясня. Карал си скутер до „Линдхагенсплан“, застанал си на моста над „Дротнингхолмсвеген“ и от мешка, грижливо надписана с твоето име, си извадил камък, който си хвърлил през предното стъкло на полицейски автомобил, който е минавал отдолу. И двамата полицаи лежат в Санкт Йоран, като единият е много зле, така че с малко късмет ще се квалифицираш като убиец на полицай още преди да е дошъл краят на нощта — завърши той с още една от онези неприятни змийски усмивки.