Андерш Моте - Играта

Телевизията и вестниците имаха материал поне за седмица, а на него едва не му се схвана устата от смях по всички така наречени експерти, които като дървени философи се произнасяха относно извършителите и мотивите зад случката, която бързо бе наречена „Драмата в Кралския парк“.

Според един вечерен вестник, HP беше десен екстремист, според други пък — ляв активист, в зависимост от това към коя идеология принадлежеше самият вестник.

Телевизионните канали, от друга страна, си падаха повече по международния тероризъм, а комерсиалният 63 63 Голяма част от телевизионните канали в Швеция се финансират от държавата и не излъчват реклами. Макар че има различни канали (наричани комерсиални), които се издържат от реклами, първият и най-голям от тях е ТВ4 и вероятно именно за него става дума. — Б.пр. , който назначи най-скъпоплатения експерт, си позволи дори да обяви нова шведска терористична мрежа, „свързана с Ал Кайда“.

Единственото общо, което всички тия всезнайковци и умници с милионите си университетски кредити имаха помежду си, беше, че всички бъркаха.

Бъркаха адски всъщност!

Нямаше конспирация, нямаше терористична мрежа или политически интереси. Беше само той.

The single shooter. A man with a mission.

Хенрик HP Петершон, мъжът, митът, легендата — и ги беше разбил всичките! От хилядите други проклети deadbeats Играта беше избрала тъкмо него. Бяха осъзнали потенциала му, бяха оценили талантите му и го бяха изкарали на пистата.

И за да се отблагодари, той пристъпи напред и отбеляза шибан, гигантски хоумрън!

Дори само мисълта за всичко това го надървяше като камък!

Ти, малка курва и убийца!

Такива като теб не трябва да бъдат полицаи!

Бележката я чакаше, когато Ребека твори шкафчето си и за миг тя почти се изненада. Но после реалността я настигна. Малко, бяло залепящо се листче с логото на полицията в горния десен ъгъл, точно като предходните, залепено за ръба на малката лавица, която оформяше горната част на шкафа.

Тя докосна бележката, прокара пръсти по повърхността ѝ и повтори текста, написан с червено мастило. Закръглени, почти детски букви, но въпреки това посланието беше всичко друго, но не и невинно. Трябваше да я откъсне, смачка и разкара. Но знаеше, че в такъв случай скоро ще бъде заменена от нова. И всъщност защо не? Бележката имаше право.

Ти, малка курва и убийца , така сестрата на Даг я бе нарекла на погребението. С мъртвешки бледо лице и ръка около плачещата си майка, Нила я бе посочила и изкрещяла думите толкова високо, че никой да не пропусне и сричка.

Всичко е по твоя вина, ти, малка курва и убийца. Ти го уби, ти и проклетият ти брат!

Как, по дяволите, смееш да се появиш тук?!

В църквата бе станало съвсем тихо. Дори свещеникът, изглежда, се взираше в нея, сама на пътеката между скамейките, насред всички седнали, облечени в черно хора.

И тя знаеше, че Нила има право.

Мястото ѝ не беше там, нямаше какво да прави сред тези, които скърбяха за Даг. Сред тези, които не искаха нищо друго повече от това той да е жив, а не в ковчега пред олтара. Защото тя не беше от тях. Тя беше доволна, да, всъщност беше доволна, че Даг е мъртъв, че вече не може да превръща живота ѝ в ад. За миг за малко да им го изкрещи. Че техният обичан син, брат, внук, роднина или приятел до гроб не бил нищо друго освен проклет, скапан завършен психопат. Насилник на жени, побойник и потисник, да, накратко казано, една голяма, шибана свиня и тя беше облекчена, не, направо не беше на себе си от радост, че неговото размазано тяло, а не нейното, лежи там в дървената кутия.

Но, разбира се, не каза нищо от това. Само кимна на Нила, обърна се кръгом и с погледите на всички, вперени в гърба ѝ, напусна църквата и стария си живот.

Два месеца по-късно кандидатства в полицейското училище. Хвана бика за рогата и се изправи срещу страховете си със сменена фамилия като тънка защита за крехката си личност. И с времето новото ѝ аз израстваше все по-силно. Толкова силно, че си бе въобразила, че повече не ѝ трябва защита.

Поне досега.

Но Нила бе сбъркала в едно.

Вината беше на Ребека, не на малкия ѝ брат. Хенке беше невинен, но въпреки това той бе наказаният.

Аз го направих , беше казал той на полицаите и те му бяха повярвали. Тя искаше да възрази, да му извика да замълчи или просто спокойно и безпристрастно да обясни как е станало всичко. Но сякаш бе замръзнала отвътре. Като че последните застинали секунди от живота на Даг се бяха вкопчили в главата ѝ и ѝ пречеха да мисли, да говори и дори да се движи. И продължиха да я парализират по време на разпита и по-късно в съда, докато онзи безполезен адвокат опропастяваше всичко. И тя, която винаги преди го бе защитавала, просто стоеше и гледаше как малкият ѝ брат поема цялата вина. Как този път той я защитава и тя, без да помръдне пръст, го бе оставила да го направи.