Андерш Моте - Играта

Не беше зле за новак!

Той беше the flavour of the month!

Той беше in the zone!

Той беше на път към върха!

Тя се събуди рано, измъкна се от леглото и без да го буди, събра тихо дрехите си и ги облече. В действителност не обичаше да остава за през нощта, но бе била толкова изтощена, както от тренировките през последните няколко дни, така и от снощните занимания, че противно на навиците си бе заспала там.

Още от първата вечер винаги се срещаха в неговия апартамент, което я устройваше перфектно. Тя го харесваше, абсолютно, но чувстваше, че да го допусне в жилището си няма да е правилно. Би означавало да изпрати грешни сигнали, да му даде лъжливи очаквания. По-просто бе да се срещат така, да свършат работата и после вкъщи с извинението, както винаги, че утре ще става рано.

Той беше добро момче всъщност. Може би малко небрежен, апартаментът би могъл да се поразтреби, а и на него нямаше да му навреди, ако се подстригва по-често.

Но като цяло беше добър мъж, значително по-добър, отколкото тя заслужаваше.

Само не бе трябвало да заспива.

Наистина не бе трябвало да заспива.

Той се размърда насън и за няколко панически секунди тя си помисли, че той ще се събуди. Какво щеше да каже, ако това станеше? Как щеше да обясни, че е на път да се измъкне като крадец в нощта, без дори да каже чао? Или още по-зле, какво, ако той опиташе да я придърпа в леглото за сутрешно гушкане? Да се позабавляват малко и да си разменят интимности?

Тя усети как пулсът ѝ се ускорява.

Нормѐн, успокой се, по дяволите!

Той спря да се движи и тя установи по дишането му, че още спи.

Прекрасно!

Време да изчезва. Всичко ли е взела?

Опипа набързо джобовете си, за да провери.

Ключове — дам, значката — дам, мобилен телефон — няма го…

Тя се огледа набързо в сумрачната спалня, нетърпелива да си тръгне. Ето го там, по средата на бюрото. Тя прибра облекчена телефона и същевременно забеляза, че неговият мобилен също стоеше там. Красив модел, супер тънък, от неръждаема стомана, не по-голям от длан и само със сензорен екран. Малка, червена LED-лампичка, която мигаше, беше единственият знак, че е включен. Не можеше да си спомни друг път да е виждала телефона или въобще такъв модел. Явно беше нова покупка. Сигурно беше адски скъп, отбеляза тя, докато отваряше входната врата.

Когато HP отвори сейфа в „Сентрален“, първоначално не разбра какво точно вижда. Зеленият цилиндричен предмет напомняше най-вече на флакон спрей и за миг почти се разочарова. Какво, да не би да имаше още един доносник, на когото трябва да му се припомня правило номер едно? Беше очаквал нещо повече.

Напъха предмета в чантата, която носеше със себе си, и тъй като в метрото беше пълно с хора, не можа да го разгледа, преди да затвори зад себе си вратата на апартамента. Чувстваше се подведен, мисията бе започнала толкова обещаващо с ключа за сейфа, залепен под масата в „Уейнс Кофи“ на „Йотгатсбакен“. Беше си чисто изпълнение на таен агент, да стои вътре, между нищо неподозиращите хора, посръбващи лате, напрегнатото опипване под масата и след това вълнението, когато пръстите му се бяха докоснали до нещо твърдо.

Подозираше за къде е ключът още преди телефонът да му съобщи къде да намери съответния метален шкаф.

Тогава защо беше целият този Джеймс Бонд Cloak and Dagger shit, ако ставаше дума просто за флакон спрей?

Но след като му се удаде шанс да поразгледа находката си, всичко изведнъж стана по-вълнуващо. Почти веднага схвана, че това не беше някакъв си спрей. Всъщност беше почти нелепо, че бе мислил в тази посока. Стигаше да видиш дръжката от едната страна и предпазителя в горната част, за да чатнеш, че това беше значително по-опасна играчка от флакон боя. И внезапно пулсът му запрепуска в очакване.

„M84 Stun Grenade“ пишеше на нея с военен шрифт и бърза проверка в „Уикипедия“ стигаше, за да потвърди за какво се използва. Гранатата, която се наричаше още Flash&Bang, беше така наречено „non-lethal weapon“. Или за тези, които не владееха военна терминология или не цъкаха „Counter-Strike“, това беше оръжие, чиято основна цел не беше да убива хора.

За разлика от обикновените гранати, M84 не разпръскваше шрапнели, които осакатяваха и убиваха всичко наоколо, ами произвеждаше дяволски гръм и трясък, придружени от ярка светлина, която караше слънцето да изглежда като петнайсетватова крушка. Идеята на гранатата беше да обезвреди врага, като го остави ослепен, оглушен и насран достатъчно дълго, за да бъде заловен жив. Повечето антитерористични и полицейски сили в цивилизования свят изглежда разполагаха с M84 в арсенала си и описанията на ефективността на гранатата бяха изумителни: „very powerful“, „extremely useful“ или „highly efficient“ бяха само някои от позитивните оценки, които гранатата бе получила от използващите я, а сега HP внезапно имаше своя собствена.