Андерш Моте - Играта

С два последни силни тласъка той завърши шедьовъра си и в същия момент, в който го извади и запрати каскада лигава lovejoy по потния ѝ гръб, в главата му имаше една-единствена мисъл: Трябваше да го заснеме с камерата!

Тя лежеше до него в леглото и гледаше спящият му силует. Може и да не беше най-умният мъж на света, но във всеки случай беше дявол в леглото, а конкретно тачи вечер беше особено вдъхновен.

Познаваха се от около половин година, бяха се натъкнали един на друг в кръчма някъде в центъра и тъй като тя се бе чувствала необичайно самотна, а и бе имала нужда от физическа близост, против всичките си обичайни принципи още същата вечер го бе последвала в апартамента му. Сексът беше добър още от началото, а след това им бе било трудно да спрат.

В него имаше нещо, което я привличаше, което я възбуждаше. Не беше свръхкрасив или твърде сексапилен — и в двете графи беше съвсем по средата. Може би най-много я привличаше просто фактът, че той не беше полицай, ами напълно обикновен мъж, който живее в напълно обикновения свят. Така или иначе, срещаха се от време на време, обикновено когато тя беше в настроение. Не търсеше връзка, а и той никога не бе възразил срещу така възникналата подредба. И все пак тя не можеше да се отърси от чувството, че го използва. Ребека подозираше, или по-скоро се надяваше, че той вече има сериозна връзка, но реши да не го пита, а и той не се бе почувствал принуден да разкаже повече за личния си живот. Каквото и да деляха, не ставаше дума за чувства, а за физическо привличане, така че нямаше нужда от подробности или поне тя така предпочиташе да мисли.

Не, беше все едно. Бяха чисто и просто приятели за секс, дори и да не ѝ беше приятно да използва тъкмо този израз. Тя погали гърба му гузно и го чу да измърморва нещо на сън.

Водачът му бе обещал цял нов свят и до момента въобще не беше разочарован! Можеше да гледа клипа колкото си иска пъти и до момента вероятно вече го беше направил.

Мисия номер четири си я биваше. Беше развинтил джантите на едно „Ферари“, собственост на един мазен адвокат, докато пичът бе стоял на десет метра от мястото, на външните маси в „Стюрехуф“ 45 45 Скъп ресторант с повече от стогодишна история. Намира се на площад „Стюреплан“, място, предпочитано от хора от висшата класа. — Б.пр. на по afterworkdrink с приятелите си баровци. Колата, естествено, беше паркирана в зоната за товарни автомобили до Свампен 46 46 Svampen , букв. Гъбата. Бетонна постройка по средата на „Стюреплан“, донякъде наподобяваща гъба. С времето се е превърнала в характерна част от градския пейзаж на Стокхолм. — Б.пр. , така че всички да могат да видят проклетия му пенисоудължител под формата на гъзарско возило, но въпреки това никой не забеляза нищо.

Специалният инструмент чакаше прилежно увит в найлонова торбичка, потопена в казанчето на една от тоалетните в „Стюрегалериан“, и когато вече бе на място, му трябваха само три минути да развинти всички болтове на колелата, които бяха към улицата.

Въпреки че беше петък вечер и по улицата вече циркулираха купища хора, никой не му обърна внимание, дори една патрулка, която мина на половин метър зад гърба му. Беше адски изненадващо на колко малко хора им пука с какво се занимават другите. Във всеки случай поне докато Mr. Sleazy lawyer опита да обърне към „Кунгсгатан“, като направи рязък завой, от който гумите изсвистяха.

Двете колела излетяха за нула време и изведнъж онзи глупак получи значително повече внимание, отколкото си бе представял. Освен близо стотина души, които се хилеха злобно и сочеха с пръсти, HP преброи поне още петима, освен него самия, които снимаха красивата кола, както си стоеше насред „Стюрегатан“. Лъскавите и сигурно страшно скъпи спирачни дискове бяха заорали здраво в асфалта и според статията в ДН 47 47 „Dagens Nyheter“ , букв. „Днешните новини“, най-големият сутрешен вестник в Швеция. — Б.пр. , бе минал почти час, преди от Пътна помощ да разкарат колата.

Но по това време HP отдавна се бе чупил. Мразеше „Стюреплан“, още повече през почивните дни, и не искаше да прекарва там повече време, отколкото беше абсолютно наложително.

Последното, което видя от собственика на колата, бе как хленчи като малко момиче над багажника на съсипаното си бижу, но HP не изпитваше и капка съчувствие към жертвата си. Mr. Sleazy вероятно си го бе заслужил, беше достатъчно да видиш надменната му мутра, зализаната му, напоена с „Рогаин“ 48 48 Лекарствен препарат за растеж на коса. — Б.пр. коса и скъпарския костюм, за да ти стане ясно. С такова возило направо се молиш да ти натрият носа и HP точно това бе направил.