Ридли Пиърсън - Твърдо падане

— Видяхте ли? — рече Ла Моя, пъхайки ново парче дъвка в устата си. — Всички я познават.

В залата за заседания имаше маса от неръждаема стомана и стъкло с осем кожени стола, дъска за съобщения, прожекционен екран, телефон и кафеварка с току-що сварено кафе. Всички си наляха по чаша. Дагит забеляза липсата на часовник. Нямаше и прозорци. Сребърен фикус с прашни листа. Единственият телефон имаше дузина жици и кутия, прикрепена към него — навярно кодираща машина. Всичко това навярно отговаряше на представите на военните за уединение, помисли си Дагит.

Сейра Притчет бе изплашена до смърт и това си личеше по блестящите й зелени очи и костеливата й длан, което Дагит усети, докато се ръкуваха. Носеше костюм в цвят каки, добре изгладена бяла тениска и черни обувки с високи токове, които караха прасците й да стоят напрегнати. Косата й бе огненочервена, имаше много лунички, сякаш лицето й бе пръснато с кестенява боя — луничките придаваха на лицето й малко болезнен вид. Челото й бе изправено — застана пред масата със здраво кръстосани ръце. Костюмът скриваше тялото й, но не и от въображението. Ла Моя бе сигурен в това. Иска ти се да удариш хора като Сейра Притчет, помисли си той. Удряш ги и чакаш да видиш дали ще отвърнат.

Дагит се изправи и наруши тишината.

— Доктор Уорд не е бил на мача във вторник вечерта — рече строго той, докато тя още стоеше права. Не й предложи стол, защото не искаше тя да се чувства удобно. Обясни й, че Ла Моя и Шосвиц са ченгета от отдела по убийствата. Флеминг й бе познат. След като и времето, и убиецът на Уорд му се изплъзваха, Дагит почувства нуждата от една победа. Разхлаби вратовръзката и разкопча яката си. Това го накара да се сети за Бакмън; беше същата риза, която носеше и онзи ден, копчето, което й бе пришил, не съвпадаше по размери с илика. — Предполагахме, че човекът, който е убил доктор Уорд, го е срещнал на мача, но сега знаем, че не е станало така. Той не е бил на мача, мис Притчет.

Дагит не смяташе за забавно да нахълтва в съзнанието на жена, която вече е разстроена от убийството на любовника й. Още по-малко пък — разголването на тайните на един мъртвец. Двамата бяха любовници. И какво от това? Ако Уорд бе загинал при автомобилна катастрофа, нямаше да има никакво разследване — щеше да си отнесе тайната в гроба. Но в този случай тя бе разкрита, поне до някаква степен, а щом веднъж бе излязла наяве, най-доброто нещо, което разследването можеше да направи, бе да се възползва от нея. Бъркаш в цепнатината и натискаш с цялата си тежест. Възможно бе цепнатината да се разшири и от нея да се изсипят маса неща.

— Можем да ви отведем в града. Да ви предадем на жена полицай, а тя би могла да среши косата ви. Бихме могли да потърсим и други, по-интимни улики. Сетне лабораторията ще ни каже със сигурност дали търсим вас или някоя друга жена. Но ние търсим и убиец, мис Притчет. Той има преднина пред нас. Честно казано, нямаме време за тая лабораторна работа. Затова се надяваме на известно сътрудничество от ваша страна. — Надяваме се на чудо, помисли си той, но не го каза. — Без това сътрудничество, мис Притчет, съдът, пресата и „Дънинг Ейръспейс“ ще бъдат активно въвлечени.

— Никой не желае това — додаде Флеминг.

Изглежда тя се страхуваше от него като момиченце — от баща си.

— Мога ли да седна? — попита тя.

Той трябваше да запази контрола си върху ситуацията. Не й отговори. Попита с безпощаден тон:

— Беше или не беше с вас доктор Уорд вечерта на убийството?

Яростта разшири очите й. Красиви зелени очи, горещи като цвета на косата й.

— Беше! Доволен ли сте? Да, беше с мен — отвърна тя. — Бяхме в моя апартамент. Замина, когато започна седмият ининг.

— Седнете, мис Притчет. — Задоволството пулсираше в него. За първи път усети ефекта от климатичната инсталация.

Ла Моя извади от джоба на сакото си малко касетофонче и го постави на масата, изрече дата и часа, имената на присъстващите и сетне погледна към Дагит, който започна разпита.

Сейра Притчет прекара двайсет минути да отговаря на въпроси за любовната си връзка с Уорд и за подробностите за вечерта на убийството му. Сетне я освободиха, а в следващия час и половина Дагит, Шосвиц и Ла Моя прослушаха записа и възприеха по-официална линия на разпитване за наближаващата обедна почивка. Флеминг се появяваше от време на време и се присъедини към тях за втория разпит.

Първоначалното претърсване на апартамента на Сейра Притчет, извършено от Ла Моя и Дагит, в присъствието на униформен офицер на вратата, донесе малко интересни неща. Дагит прегледа телефонните й сметки и върнатите чекове. Ла Моя претърси личните и тоалетните й принадлежности. Ако Притчет лъжеше за степента на своето увлечение, то ще им трябваше екип от експерти да го установят. Нищо от това, което откриха, не противоречеше на разказа й.