Ридли Пиърсън - Твърдо падане

— Мамицата му! — рече Ла Моя с тон, който бе почти уважителен. — За ченге от ФБР си доста готин.

Дагит погледна през прозорчето на колата. Убиецът на Уорд би могъл да е в момента на другия край на света, а можеше и да е в някой хотел в Сиатъл и да си пие шампанското, да си замезва със сьомга и да се наслаждава на живописната гледка с белите ветрила на яхтите в Елиът бей и Пъджет саунд отсреща.

— А какво стана със самата кола? — попита Дагит.

— Още не сме я открили — рече Шосвиц. — Предполагаме, че убиецът я е откарал някъде.

— Значи не е планирал да убие Уорд — рече Дагит. — Ако сме прави, че е бил професионалист, дяволски сигурно е, че не би поел подобен риск, освен ако не е бил заставен.

— Съгласен — рече Шосвиц.

Крановете товареха контейнери в корабите. По-далеч в морето тежък ферибот се бе насочил бог знае накъде. Убиецът би могъл да бъде на ферибота. Или на някой от контейнеровозите. Би могъл да е навсякъде. Би могъл да е получил творенията на Бернар. Може би Ла Моя би могъл да кара и малко по-бързо. Може би бе по-добре да пропуснат обиколката си на симулаторите и да се заемат веднага с проследяване на движението на колата на Уорд.

Шосвиц сякаш прочете мислите му.

— Ще ти покажем симулаторите, мястото, където е намерено тялото и ще разговаряш с Флеминг. Представители на управлението в Сиатъл вече минаха по този път, но казаха, че ще искаш сам да хвърлиш един поглед.

— Това ще те превърне в специалист или нещо такова — рече Ла Моя.

— В нещо такова — отвърна Дагит. Не можеше да разбере дали нарочно го дразнят.

— Това, което знаем със сигурност — каза Шосвиц, — е, че един от тях е повърнал обяда или вечерята си вътре в симулатора.

Ла Моя добави:

— Лабораторията изследва бълвоча да види дали онзи не е повърнал поради някаква болест. Микроби и други подобни фъшкии. Ако не е така, значи един от тях е страдал от аеропланна болест.

— Нямаме никакви други улики, само това, че Флеминг смята, че всичко се основава на изнесени отвътре сведения.

Шосвиц подръпна ухото си. Дагит свали прозорчето. Стягаше го в гърдите. Въздухът миришеше хубаво. Напомни му за един ресторант на кея и за време, когато бе безмерно щастлив. Стори му се, че това е било преди векове.

Дагит, Шосвиц и шефът по сигурността на „Дънинг“ Рос Флеминг завършиха дългата обиколка из симулаторната зала. Флеминг, енергичен мъж в края на петдесетте си години, с къса сива коса и остри, сини очи, имаше лицето на човек, който знае сума тайни, и подбираше внимателно думите си. Той предпочиташе да наблюдава, вместо да разсъждава на глас, а безизразното му лице отлично скриваше мислите му. Показаха на Дагит къде е бил скрит трупът под плоскостите в компютърната стая, „вдигнаха“ го във въздуха със симулатора на 959–600 и му дадоха възможност да прекара двайсет минути в канцеларията на Уорд с друг служител на „Дънинг“ и да прегледа книжата му с надеждата да намери някаква нишка. Флеминг предложи да отидат до пропуска; Дагит си помисли, че го молят да си замине.

Сетне дойде Ла Моя, придружен от привлекателна негърка, подчинена на Флеминг; на лицето му грееше прибързана усмивка.

— Готово — рече той и подаде на Шосвиц компютърна разпечатка.

— Вече? — рече шашардисан Шосвиц. Дори и той изглеждаше изненадан от работоспособността на своите хора.

— И какво? — попита Дагит, опитвайки се да се намеси, но останал напълно пренебрегнат.

Ла Моя отговори на своя лейтенант със самоувереност, в която Дагит веднага разпозна успеха.

— Позвъних на пътните полицаи. Уорд има три неплатени сметки от паркинги, всичките през последните два месеца. Освен това преди шест месеца сме му наложили глоба и сме откарали тауруса му за това, че е спрял пред пожарен кран. Всичките глоби са наложени на места в рамките на една пресечка.

Той се обърна към Флеминг:

— Това, което ни спаси, е начинът, по който вие, приятелчета, правите всичко на компютър. Много впечатляващо! Имат една база данни, лейтенант…

— Какво точно имаме? — попита Дагит.

Шосвиц му подаде листа с бели и зелени ивици.

Ла Моя обясни:

— Потърсихме първо в базата от данни адресите на служителите в симулаторите — основавайки се на моя естествен инстинкт. И хоп, ето я на — бинго! — пета по ред. Живее на същата улица и на същото място, където са наложени всичките глоби на Уорд. Трийсет и една годишна, червенокоса; родена само за оная работа, или поне така ми казаха.

— Сейра? — попита служителят от симулаторите, силно шокиран.