Ридли Пиърсън - Твърдо падане

Мийчъм замълча, за да даде на Дагит възможност да смели казаното.

— Може би не е успял с първия и да се е наложило да прави втори — предположи с надежда Дагит.

— Може би. Но защо тогава е купувал предварително по две от всички неща? Нещо не уйдисва.

— Значи е направил две бомби. Така ли?

— Два идентични детонатора. Да. Мисля, че уликите ни сочат точно това.

— А тези барометрични ключове…

— Ще попиташ дали са предназначени за самолети ли? — прекъсна го Мийчъм. — Боя се, че почти не се съмнявам в това. Който и да е твоят човек, той разполага с достатъчно средства да свали два аероплана.

Дагит чакаше Дънкан в задния двор. Момчето забави инвалидния стол, спусна се полека надолу по шперплатовата рампа и спря безшумно. Изкикоти се сойка, кацнала на ябълковото дърво. Ливадата се нуждаеше от косене. Рампата плачеше за боядисване. Прозорците — за чистене. Мисис Кайък подаде главата си през вратата, погледна бащата и сина и се усмихна. Сетне се върна в къщата, навярно да приготви вечерята на момчето. Дагит се безпокоеше, че синът му не прекарваше достатъчно време с хлапета на своята възраст. Може би трябваше да направи нещо за това.

Дънкан се цупеше. Дагит му бе обещал отдавна, че заедно с Кари ще наемат вила на мерилендския бряг и ще прекарат идващия уикенд в гребане с кану. Обещание, което му предстоеше да наруши, заради самолета за Сиатъл, който трябваше да вземе след деветдесет минути.

Кари бе на път към тях. Той потръпна от мисълта за нея. Колкото и да искаше да я види, колкото и да я обичаше и да му липсваше, той нямаше нужда да го поучават сега. Неговата отдаденост на разследването — тя използваше по-силни думи за нея — бе причината за много разгорещени „дискусии“.

Тя буквално бе нахлула в живота му — в ролята й на представителка на фирма за мениджмънт на недвижими имоти и ги бе спасила двамата с Дънкан от трудните първи дни на новото начало в живота им. Жена с неукротима енергия, тя се бе заела моментално с Дънкан. Когато отношенията им стигнаха и до секса, Кари вече въртеше домакинството и работеше с Дънкан — помагаше му да преодолява по-леко трудностите и препятствията, с които той се сблъскваше всекидневно. Изглеждаше съвсем естествено да стане евентуално любовница на Дагит. Ала сега, като се вглеждаше в миналото, на него му се струваше, че всичко е било повече въпрос на уговорка, на удобство, отколкото на любовна връзка. С всяка изминала седмица Кари се сдобиваше с все повече власт над техния живот. По природа тя бе силна и властна; качествата, които първоначално я бяха направили тъй незаменима, сега заплашваха да разрушат всичко, което сама бе създала.

Той отиде зад стола, за да избута момчето до лоста за набиране на мускули, но Дънкан не пожела помощта му и бързо подкара колелетата, отдръпвайки се от Дагит, като го погледна лукаво през рамо, за да се увери в преднината си — и в разстоянието помежду им. Той стигна до ниския лост, който баща му бе измайсторил от парче тръба и чифт дървени магарета, залепи малките си ръце около гладкия метал и направи усилие да вдигне отпуснатата тежест на тялото си.

— Ще ти помогна — рече Дагит и забърза към него.

— Мога да го направя — каза момчето.

Но не можа. Опита се, ръцете му затрепериха, но едва успя да се повдигне. Дръпна се със зачервено от усилията лице, а когато баща му приближи, буйно поклати глава.

— Не — изсумтя то, — остави ме.

Опита отново, но след мъничкия постигнат успех се отпусна надолу и хлътна в инвалидния стол.

Дънкан страшно искаше да участва в лагер по кану за инвалиди, спонсориран от ОПИ (Организацията „Приключения за инвалидите“), но предварителните условия, независимо от възрастта, бе горната част на тялото да бъде силна. Дори и при най-ниското ниво — лагер само за уикенда — се изискваха пет набирания на мускули без чужда помощ. А Дънкан не можеше да направи повече от едно. Дагит желаеше синът му да отиде на този лагер не по-малко от самия Дънкан.

— Какво има в Сиатъл?

— Труп. Намерили са труп.

— Не схващам. Мислех, че преследваш онзи бомбаджия.

— Така е. Но трупът е намерен в самолетостроителница, а онзи тип взривява самолети. Трябва да видим дали двете неща са свързани.

— Смяташ ли, че са?

— Възможно е. Нямаше да замина, ако не бе толкова важно.

— Знам.

— Наистина.

— Знам. Всичко е наред.

Той отново се надигна. Дагит мушна силните си ръце под мишниците на момчето, повдигна го и рече:

— Нека опитаме пак.