Ридли Пиърсън - Верига от улики

Браг отново погледна часовника си и измърмори:

— Нямам намерение да прекарвам цялата нощ във вонящата „Де Нада“, да я вземат дяволите.

В същия момент вратата на стаята се отвори и една висока слаба жена с подстригана на черта коса и зачервени бузи изстреля:

— Готово, шефе. — Тя остави прахосмукачката, специално съоръжена с отстраняем филтър за събиране на косми и влакна.

Ковалски се зададе в края на коридора с привлекателна хотелска управителка до себе си — той беше женкар от най-лошия вид. Приближи Дартели и съобщи:

— Човекът няма досие. Името е Стейпълтън — Дейвид Стейпълтън.

Криминално непроявен : тази новина дойде като желано облекчение за детектива. Това означаваше едно нещо по-малко, което да го свързва със самоубийството на Ледения човек.

Четиримата влязоха в стаята заедно, като Ковалски вървеше начело, следван от Браг и Дартели. Последна се движеше Ричардсън с провесена на врата камера. Управителката остана извън стаята, откъдето ги наблюдаваше.

Сам Ричардсън беше оградила с въже местата, които тя беше минала с прахосмукачката. Там не можеше да се влиза. Тя следеше внимателно движенията им. Стаята не беше достатъчно голяма за всички тях, резултатът изглеждаше малко комичен.

— Леглото е разхвърляно и изглежда, че са спали в него — продиктува Браг нетърпеливо за ръчния си касетофон.

— По ми прилича да са се чукали — помогна Ковалски с обичайната си тактичност.

Браг съобщи за разкритията си, като диктуваше движейки се. Като оглеждаше чаршафите и местата в непосредствена близост до леглото, той продължи за касетофона:

— Червени срамни косми. Празна опаковка от презерватив — опаковка от вагинален кондом. Червена коса върху възглавницата. Наличност на семенна течност.

Ричардсън направи снимки на леглото, а след това събра завивката и я натъпка в маркираната торба.

Ковалски, поглеждайки навън през отворения прозорец, изломоти:

— Наистина ли всичко това е необходимо заради един шибан летец ?

— Както кажеш — информира го Браг, очевидно надявайки се да бъде освободен да си отиде вкъщи.

Ковалски посрещна погледа на Дартели, който беше съвсем открито критично настроен към несериозното отношение на Ковалски при сцените на престъпление.

— Какво толкова? — сви рамене Ковалски. — Ще го махнем от главата си.

Жената засне банята, като следваше отблизо Браг, когато гласът му прозвуча:

— Имаме няколко допълнителни червени срамни косъма по ръба на тоалетната чиния, а също и под душа.

Дартели приближи вратата на банята. Браг, който беше приведен на лакти и колене, продължи:

— Седалката на тоалета е спусната. По краищата на мивката има петна от козметика — грим за клепки. Има мокра хавлия в една купчина на пода на банята и мокър розов хотелски сапун в по-високата от двете сапуниерки, което показва, че някой само е взел душ. Била е използвана шапката за душ, която сега лежи смачкана и захвърлена. Така че лицето, което е взело душ, попада твърдо в рубриката за самоубийства. — Натискайки с пръст в пластмасовата кутия за отпадъци, Браг възвести: — Употребен вагинален кондом. — Той приготви една пластмасова торба за веществени доказателства, измъкна кондома с покритите си с ръкавици ръце и го огледа внимателно, като го държеше срещу светлината, после го пусна в торбата и постави етикет.

— Сперма? — попита Дарт.

— Ще направим проби за течности.

Ковалски отбеляза:

— И така, момчето наема проститутка, малко му е трудно да го вдигне и излита като лястовица през прозореца.

— Проститутка? — попита възмутено Ричардсън. — Защо, защото практикува безопасен секс? Само проститутките, с които се движиш ли употребяват вагинални кондоми?

Ковалски, който неприкрито говореше против жените детективи, не беше обичан от никоя от тях. Той запелтечи, но така и не успя да сглоби едно пълно изречение.

Браг изложи мнението си за това, което сочеха намерените веществени доказателства.

— Забавляват се. Тя взема душ, може би с него, може би сама, и си отива. После по собствени съображения нашето момче излита като лебед през прозореца. Тук нищо не показва спречкване. Няма следа от нечиста игра. — Всичко това той издиктува в микрофона на касетофона си за доклада си.

Дартели беше готов да приветства това обяснение, но онзи глас вътре в него беше неумолим. В себе си той настояваше, че нищо не свързва това по какъвто и да е начин с Ледения човек. И все пак… И все пак… Не можеше да се освободи от чувството за собствена вина, просто сходството на скоковете го смущаваше.