Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

— Човек винаги трябва да се ослушва — отбеляза Йонг, като за пръв път през последните двадесет минути погледна Фен в очите.

— Имаме видео- и аудиозаписите от апартамента на Йойа Чу. Тя със сигурност е получила фирмената счетоводна документация от жената, която се изявява като асистентка на Маргарт. Дори само това обстоятелство би било достатъчно, за да я уволнят, а защо не — и за да бъде разследвана от финансовите институции…

Йонг Ченг кимна — беше започнал да схваща накъде бие Фен. По иначе строгото изражение на лицето му започна да се прокрадва усмивка.

— Да, точно тъй… — съгласи се с охота той.

— Видеозаписите могат да бъдат предоставени съвсем анонимно, разбира се — каза Фен. — Освен това разполагам и със снимки, на които Йойа Чу обядва с онзи wai guo ren; сервитьорката в ресторанта също ще свидетелства за това. В един момент може да се окаже, че чужденецът също е издирван за разпит, а това ще направи размяната на заложниците невъзможна.

Йонг Ченг кимна.

— Не блестиш с кой знае какъв акъл, но в момента каза някои умни неща. Аз самият също си мислех за такава тактика — отбеляза Ченг, който не пропускаше да се самоизтъкне.

— Разбира се. Само ви напомням за безценната ви идея. Беше глупаво от моя страна да не осъзная нейната брилянтност от самото начало — ласкателно отвърна Фен.

— Властите обаче няма да погледнат с добро око на подобно следене. Тези записи в никакъв случай не трябва да бъдат свързвани с нас, никога! — нареди Йонг Ченг.

— Ще се отнесем с тях с най-голямо внимание и ще предприемем всички необходими предохранителни мерки — обеща Фен.

— Ти лично ще се заемеш с това.

Ако допуснеше провал, това щеше да означава смъртна присъда за кариерата на Фен Ки. След това трудно щеше да си намери работа дори и като нощен пазач в някой магазин.

— За мен е чест да ми гласувате доверието си — излъга той.

Мобилният телефон на Йонг, оставен на бюрото, иззвъня. Той погледна номера. Беше секретарката му Катрин. Доста късно бе за обаждане от нея, вероятно момичето беше премислило последните му предложения. Йонг Ченг побърза с досада да отпрати Фен, за да не слуша разговора.

През прозореца в далечината се виждаха светлините на кацащ на летище „Пудон“ самолет — без съмнение поредната летяща машина, пълна с чужденци. Отровата не спираше да се влива в страната.

— Да? — вдигна той.

— Получих обаждане от госпожа Йойа Чу — каза секретарката на шанхайски. — Тя иска да се срещне с вас.

Отначало Йонг Ченг реши, че това е някаква глупава шега, тъй като двамата с Фен току-що бяха говорили точно за нея.

— Сър?

— Лично с нея ли разговаря? — попита Йонг Ченг.

— Да. Тя иска по възможност да се срещнете още тази вечер. Информирах я, че вероятно сте свободен.

— В моя офис. След петнадесет минути — едва успя да сдържи вълнението си той и поглеждайки часовника си, добави: — Ще можеш ли да го организираш?

— Да, разбира се — отвърна асистентката.

— Искам и ти да си зад бюрото си.

Беше въпрос на престиж.

— За мен ще е удоволствие — отвърна момичето.

— Нека да бъдат тридесет минути — великодушно отбеляза Йонг Ченг, давайки на Катрин малко повече време, за да може да стигне до офиса. — Качи я по частния асансьор! — нареди той. Никой друг, освен него самия нямаше право да използва частния асансьор на сградата.

— Тридесет минути — ведро отвърна Катрин.

— Добре се справяш — похвали я още веднъж той. Ако изиграеше правилно картите си, до края на вечерта можеше дори да спечели специалните услуги на момичето.

Обади се на Фен и му нареди да се върне обратно в офиса.

— Ще трябва да инсталираш устройства за видео- и аудиозаписване в този офис през следващите тридесет минути — каза той.

— Но това е… — отвърна объркано Фен и трескаво погледна часовника си, ала миг по-късно се усети и добави: — Да, веднага се заемам!

01:15 часа

Крайбрежният булевард

— Какво неочаквано удоволствие! — приветства я Йонг Ченг на шанхайски, когато Грейс пристигна.

Тя пъхна ръка в чантата си и извади флашката.

— Това са счетоводните записи на Лу — отвърна тя на мандарински, тъй като намираше шанхайския диалект за твърде груб и недодялан за водене на бизнес преговори.

Очите на Йонг Ченг светнаха от задоволство. Обикновено в погледа му се четеше известно превъзходство и той изглеждаше така, сякаш се интересува от случващото се, но никога не бе твърде въодушевен от него.