Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

— Липсващият оператор — досети се Грейс. — Онзи, когото Желязната ръка издирва.

— Да. И ако и той е в такова състояние, в каквото беше камерата му, мисля, че можем да го зачертаем от списъка с живите — допълни Нокс.

— Имаше ли нещо записано на камерата?

Нокс й подаде айфона си.

— Качеството е лошо. Снимах от малкия монитор отстрани — обясни той и допи бирата си с няколко шумни глътки.

— Бригада за полагане на асфалт? — учуди се на заснетото Грейс. — Не разбирам — призна си тя.

— И аз не разбрах отначало. Продължавай да гледаш.

— Кои са те? — попита тя.

— Образите са прекалено малки, за да разпознаем някого. Ще ни трябва по-голям монитор и видео с по-високо качество. Но този тип вляво е достатъчно едър, за да е нашият монголец, а другият е достатъчно дебел и добре облечен, за да си личи, че е богаташ.

— Взел си касетката, нали? — попита тя.

— Беше диск. Но не, оставих го в камерата.

— Защо? — изгледа го изумена тя.

— Знаем къде да го намерим. Освен това, ако изчезне, онзи ще разбере и ние ще сме изиграли ръката си. Продължавай да гледаш нататък…

Грейс отново се взря в екрана на айфона.

— Асфалтираща бригада, работеща през нощта. Изглежда, в някоя от индустриалните зони на града е — обясни той и нави ръкава на ризата си, разкривайки няколко китайски символа, записани с химикал на ръката му. — Този знак се вижда на табелата на сградата отзад.

— „Чун“ — назова го тя. — Означава „чест“, „достойнство“. Остров Чунмин…

— Да. И на мен ми хрумна точно това. Продължавай да гледаш, ще го видиш всеки момент — каза той.

— За какво им е било да заснемат полагането на асфалт? — недоумяваше Грейс.

— И защо да държат записа в камерата, ако онзи човек е мъртъв? А ако ръката му е отрязана, много вероятно е вече да не е между живите… — отвърна Нокс. — Ако монголецът работи за полицията, за онзи инспектор, тогава нещата си идват на място. Ченгетата събират доказателства, за да изградят обвинение или…

— Или за да изнудват — довърши мисълта му тя.

— Да. Или пък като гаранция — допълни Нокс.

— А ако този дебелият до монголеца е някой партиен член от Пекин… — каза тя и изведнъж шумно си пое дъх.

— Имаш набито око — похвали я Нокс. — Аз го забелязах чак при втория оглед.

Грейс върна записа малко назад и го спря на пауза, когато в кадъра за кратко се появи мъжка глава. Подаде се иззад една от бетонните огради и надникна във вътрешния двор. След това кадърът се премести, за да проследи шпионина, и камерата даде лицето му в по-близък план.

— Познах го от снимките на дигиталната фоторамка — призна си Нокс.

На екрана на айфона се виждаше размазано изображение на лицето на Едуард Лу. Гледаше право към камерата, а изражението му бе като на елен, попаднал в светлината на фарове.

— О, Еди! — извика, пребледняла, Грейс.

— Който и да е полагал този асфалт, не е искал да го прави през деня — отбеляза Нокс.

— Ние сме в Китай! — ядоса се Грейс. — Работим по всяко време на денонощието. Това не означава нищо.

— Крият нещо, бъди сигурна — каза той.

— И Еди го е видял.

— Както и дебелака — допълни Нокс. — Видял е и дебелака. Както и онзи другия, който и да е той.

— Затова се е опитал да ми се обади — прошепна тя.

— Не може вечно да се обвиняваш за това.

Когато Грейс вдигна глава, в очите й личаха напиращите сълзи. През следващите няколко минути и двамата не казаха нищо, което поизнерви Нокс. Самият той се радваше, че бе успял да заснеме видеото от екранчето на камерата, и то така, че да могат да различат детайлите. Реши, че на по-голям екран и при запис с по-добро качество щяха да могат да разпознаят и лицата на хората.

Нокс посегна и приятелски хвана ръката й:

— В момента не можеш да направиш нищо повече от това… Нека се стегнем, за да опитаме да оправим нещата.

Грейс му разказа за срещата си с Йонг Ченг и Маргарт.

— Единият от двамата ще се хване — предположи Нокс. — Ако не стане, пълним една чанта с вестници и ще импровизираме.

— Те ще ги убият.

— Няма да им се удаде тази възможност. Ще видиш — успокои я той.

— С теб сме съвсем сами. Маргарт не трябваше да се обажда. Сега китайците вече знаят, че имаме записките на Лу. Набелязани сме.

— Знаехме, че ще има такива проблеми. Правим това, което трябва.

Грейс го погледна с любопитство.

— Това е американска поговорка — уточни той.

— А сега какво, Джон?

— Ще се обадя на Брайън Праймър, за да разбера подробностите около плащането на откупа. Ще ми тегли едно конско, но накрая ще ми каже това, което ни трябва.