Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

— Коя си ти? — попита момчето.

— Знаеш ли какво казват за зарязаните жени? — отвърна Грейс и заплашително тръгна към него.

Момчето явно се поизплаши.

— Ето такава съм. И повярвай ми, не бива да ме видиш по-бясна, отколкото съм в момента. Така че: кой е идвал тук преди мен?

— Казах ти — никой. Кълна се! — отвърна момчето.

— Жена ли беше? — попита тя, вживявайки се напълно в ролята.

— Не, честна дума!

— Как изглеждаше? Как се казваше? — продължи да настоява Грейс.

— Не е идвала никаква жена. Нито пък мъж — добави момчето. — Никой!

— Лъжец! — изсумтя Грейс. И побърза да му заръча: — Кажи на Еди да се обади на Линг Ча — спомена тя измислено име, — и то веднага щом се появи тук! Разбра ли?

Момчето кимна.

— Кълна се, че ще ти откъсна топките, ако забравиш.

Грейс се отправи към вратата, обърна се рязко и прониза с леден поглед другите момчета, които изглеждаха едновременно уплашени и успокоени от факта, че нападките й не бяха насочени към тях.

Отвори вратата и излезе.

Нокс отстъпи крачка встрани и позволи на брокерката да влезе в асансьора първа.

— Аз ще сляза по стълбите — каза той в последния момент. — Ще се срещнем във фоайето.

Агентката по недвижими имоти посегна към контролното табло, за да спре асансьора, но закъсня. Вратите се затвориха.

Предположи, че монголецът щеше да използва западното стълбище, което бе най-близо до жилището на управителя. Поне доколкото Нокс можа да забележи от монитора на охранителните камери, човекът изглеждаше като монголец или жител на северната част на Китай.

Бяха се уговорили, че в случай на внезапно прекратяване на операцията Грейс трябваше да тръгне към западното стълбище, което се намираше най-далеч от главния вход на сградата.

„Тръгни по източните стълби“, изпрати й ново съобщение Нокс, но реши да я изпревари, в случай че вече беше поела натам.

Стигна до вратата към стълбището и долепи ухо до нея: отвътре се чуваха стъпки, които се приближаваха към него. Нокс се пъхна незабелязано в коридора към стълбището. Вътре имаше само стълби от бетон, които отиваха нагоре и надолу.

Звуците също се чуваха и отгоре, и отдолу. Отгоре сигурно беше Грейс, а отдолу — монголецът. Забеляза я, когато тя се показа откъм горната площадка, и й направи знак с ръка да се махне от стълбите. Стъпките отдолу се приближаваха все повече и ставаха по-бързи и отчетливи.

Грейс се спря, чу приближаващите се стъпки и излезе през вратата. Отдолу се появи рамото на черно кожено яке. Нокс отстъпи настрана от парапета и пое дълбоко дъх, за да засили притока на адреналин в кръвта си.

Обучението в групата по ОСБ го беше накарало да се интересува и да изучава различните техники на ръкопашен бой. Китайските войници и шанхайските полицаи преминаваха през обучение по саншоу 11 11 Вид китайско бойно изкуство. — Б.пр. — техника за близък двубой с голи ръце. Руснаците се обучаваха по самбо — бойно изкуство, което комбинира здрави удари с юмруци и техники от свободната борба. Още от първите секунди на схватката Нокс щеше да разбере откъде е опонентът му — информация, която по-нататък можеше да се окаже полезна.

Нокс скочи на площадката и изненада монголеца неподготвен. Той тъкмо се качваше по последното стъпало. С едно движение го залепи за стената. Мъжът успя да запази равновесие и застана в бойна стойка.

Самбо. Значи не беше китаец, а следователно не беше много вероятно да е от полицията. Играта се променяше и Нокс можеше да направи доста повече, отколкото просто да рита и да блъска.

Умът му заработи трескаво. Руснак ли беше? Монголец? Или пък беше от Северен Китай? Чужд агент или служител от частна охрана? Добре. Което и да беше вярно, Нокс можеше да се бие, без да се притеснява, че извършва нападение над офицер от китайската полиция.

Нокс се завъртя и заби ритник в гърдите на мъжа. Последва го с удар с ръка, насочен към гърлото му, но той успя да го блокира, като използва засиления замах на Нокс срещу самия него, наведе се и го удари с глава в ребрата.

Нокс се преви надве, останал почти без дъх. Мъжът пристъпи напред и отново зае бойна позиция.

Нокс го удари с коляно в хълбока, след което заби лакът в лицето му. Чу се изпукване на счупена кост. Долната челюст на мъжа мигом увисна, а лицето му заприлича на изпуснат отвисоко тиквен фенер.

Мъжът изруга, но не беше на китайски, нито на руски. Продължи да бълва обидни думи. Езикът беше особен, звучеше като монголски, но Нокс не беше съвсем сигурен, понеже беше посещавал Улан Батор само веднъж.