Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

— Убит ли е? — престори се на изненадана тя.

Съквартирантът не отговори.

— Отвлечен ли е? — предположи отново Грейс, оставяйки емоцията и притеснението да проличат в гласа й.

— Знаеш какви са слуховете… — уклончиво отвърна младежът.

— Кажи ми честно, идвали ли са други тук, за да задават въпроси? Недей да ме лъжеш! — предупреди го тя.

— Никой, кълна се!

Грейс се замисли за миг, сетне помоли:

— Остави ме за малко сама.

Момчето, изглежда, нямаше нищо против час по-скоро да се махне от погледа й.

Грейс го изчака да излезе и затвори вратата след него. Влезе в банята, свързана със стаята на Лу, прихлопна и нейната врата зад себе си и трескаво започна да рови из всички шкафчета и полици, които видя.

На стената в малката кухня беше монтиран монитор от охранителната видеосистема на сградата, на който се виждаха пътят и главният вход. Нокс му хвърляше по едно око, докато се преструваше на заинтересуван от кухненските шкафове и малкия бойлер, монтиран под мивката. Брокерката стоеше до него, изучаваше внимателно реакциите му и не спираше да хвали предимствата на апартамента.

През последните няколко минути петима души бяха излезли от сградата, но никой не беше влязъл. След миг обаче на монитора се появи едър мъж с черно кожено яке, който отваряше вратата на жилищната кооперация. Дали беше същият, когото Нокс беше забелязал в ресторанта на отсрещната улица? На камерата чертите на лицето му изглеждаха по-остри от тези на повечето китайци, на вид беше и доста по-едър.

— Забравих дали ни казахте — обърна се Нокс към агентката на недвижими имоти — как мога да се свържа с управителя на сградата, ако ни потрябва.

— Системата за вътрешна сигурност има директен бутон за връзка с него по телефона. Устройството се намира до вратата.

— Той в сградата ли живее? — попита Нокс.

— Разбира се. На приземния етаж е.

— По източното или по западното стълбище трябва да сляза, за да се срещна с него?

Момичето го изгледа объркано от въпросите му, но реши, че така или иначе западняците по принцип са странни.

— По западното — отговори тя.

Управителят сигурно имаше достъп до охранителните камери на сградата. Ако току-що влезлият мъж беше полицейски агент, вероятно най-напред щеше да отиде и да прегледа записите, за да провери накъде се бяха отправили двамата с Грейс. Това даваше на Нокс предимство от няколко минути, но не разполагаха с много време.

Изпрати кратко съобщение на Грейс, съдържащо само една дума: „Прекрати“.

Трябваше да се измъкне от брокерката, да вземе Грейс и веднага да напуснат сградата. Тогава, ако беше възможно, щеше да се залови за работа сам.

Грейс мърмореше по адрес на майка си, тъй като не можеше да открие никакви лекарства сред тоалетните принадлежности на Лу. Върна се в стаята му, претърси внимателно бюрото, огледа набързо и останалата част от шкафовете, издърпа чекмеджетата, пъхна се под масата и провери за скрити флашпамети или външни хард дискови устройства. Претърси всички скришни места, в които можеше да е останала търсената документация за подкупите. Пребърка джобовете на дрехите му, надзърна и във вътрешността на обувките му. Погледна в празната чанта за тенис ракети, в двете празни раници и под дюшека на леглото.

Айфонът завибрира в чантата й.

„Прекрати“

Грейс изруга на глас и трескаво започна да прави снимки с телефона на всичко, което се намираше в стаята, включително и на празното бюро. Въпреки твърденията на съквартиранта, стаята, изглежда, бе претърсвана преди нея и най-важните предмети бяха отнесени. Снимката на дигиталната фоторамка се промени и показа реставрирания мотоциклет с кош на Еди, след това се показа Марлон Брандо, също на мотоциклет, после Стив Маккуин от „Голямото бягство“, последван от Харисън Форд и Шиа Лебьоф от „Индиана Джоунс“ — и той на мотоциклет с кош. Накрая се появи и вечерният хоризонт над Шанхай, и още една снимка на Джиан Лу. Грейс неволно сложи ръка на устата си, за да не извика от изненада — на снимката Джиан Лу се усмихваше широко, прегърнал през рамото друга жена.

Грейс побърза да излезе от стаята. Момчето се беше върнало на мястото си на дивана в дневната.

— Къде е лаптопът на Еди? — попита го тя. — Там има един адрес, който ми трябва.

Съквартирантът му сви рамене.

— Лаптопът не беше ли тук в деня, когато Еди изчезна?

Той отново надигна рамене.

— Идвал ли е някой друг преди мен? — попита отново тя. — Някой да е задавал въпроси и да се е оглеждал наоколо?