Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

13:00 часа

хотел „Четири сезона“

Хонконг

Нокс почука леко на вратата на хотелската стая и зачака. След малко почука отново. Накрая опита дръжката. Беше отключено, вратата се отвори, изскърцвайки леко, и Нокс влезе. Двамата мъже се прегърнаха братски, а Данър държеше бинтованата си ръка настрана.

— Праймър ми каза, че си ме намерил — каза Дани.

— Почти повярвах, че си се прибрал у дома — призна му Нокс.

Стаята беше просторна и обзаведена в изискан делови стил: с огромно двойно легло и няколко стола около доста голяма дървена маса. На масата имаше свежи цветя в стъклена ваза.

— Ще ми се да се бях прибрал — призна Данър. — Влязох в страната без паспорт. Китайците искаха да ме арестуват, но се съгласиха, че тук ще бъда под наблюдение. Общо взето, обичайните неща, когато някой иска да си тръгне. Ще гледам да ги уредя утре или вдругиден. Персоналът от Консулството вече работи по въпроса.

— А Пеги?

— Сега гледам да не я тревожа с това. Очакваме бебето всеки момент.

— Да, чух. Знаеш ли дали ще е момче или момиче? — попита Нокс.

— Не, но съм наясно как ще го наречем, независимо дали е момче или момиче — отвърна Данър.

— Не можеш да наречеш момиче Джон — пошегува се Нокс. — Ще я дамгосаш за цял живот.

— Грейс е хубаво име — каза Данър.

— Така е.

— Тя е приятна дама.

— Да.

— И е корава мацка — добави Данър.

— Несъмнено — отвърна Нокс.

Данър му предложи бутилка бира от минибара и двамата пиха.

— Е, защо го направи? — попита накрая Данър.

— И ти щеше да го направиш за мен.

— Не, нямаше — отвърна Данър с каменна физиономия.

— Направих го от собствени подбуди — каза Нокс.

— Заради парите ли?

— Не мога да лъжа, определено и те бяха в сметката.

— Заради Томи. Парите за Томи, искам да кажа — добави Данър.

— В момента имаме малко затруднения. Медицинските му разходи са огромни и продажбите на разни дрънкулки не могат да ги покриват — призна Нокс.

— Как е той?

— Стабилен е.

— Това е добре.

— Да.

— А ти? Как се справяш?

Нокс внимателно обмисли думите си, преди да отговори.

— Опитвам се да печеля достатъчно пари, за да прикривам чувството си за вина, когато не съм до него — каза той.

— Едното не може без другото — съгласи се Данър.

— Да, така е.

— Аз не бих се тревожил твърде много за това.

— Разбира се, че би се тревожил — отвърна Нокс.

— Да. Май си прав.

— Сега ти си наред. Ти си негов кръстник, пазител, болногледач, ако се наложи. Затова го направих — обясни Нокс, отговаряйки на предишния му въпрос.

— Надявам се, че се шегуваш — рече Данър.

Нокс не отговори.

— Не можеш цял живот да захранваш двигателя с вина, приятелю Форт — каза Данър, наричайки го с прякора, който Нокс не бе чувал от години. Името му припомни отминали времена и събития, случили се сякаш в предишен живот. — Трябва да преодолееш тези глупости, иначе те ще те унищожат — добави той. — И да знаеш, че не ми дължиш нищо просто защото аз искам да ти помагам по някакъв начин.

Нокс не каза нищо.

— Ще намеря някакъв начин да платя за лечението на Томи — обеща Данър.

— Не — спря го Нокс. — Няма да намериш, освен ако не планираш да обереш няколко банки.

— Да знаеш, че и с това мога да се справя — пошегува се Данър.

— Сигурно…

Данър се усмихна и забеляза, че Нокс се взираше в превръзката на ръката му.

— Това не е твоя грешка. Дори недей да си го помисляш — каза Данър.

— Инициалите на стола — отвърна Нокс. — Решихме, че е числото четиридесет и четири, и изгубихме доста време, докато го разчетем правилно.

— Казвам ти, дори не си го и помисляй — отвърна Данър.

— Джипиесът изигра важна роля.

— Онзи от мотора ми ли?

Нокс кимна.

— Намерил си мотора ми?

— Идеята беше на Грейс — каза Нокс.

— Тя е страхотна!

— Несъмнено.

— Моторът не е голяма загуба — каза Данър. — Поне няма неволно да изтърва някого от задната седалка.

— Сега с това ли ще се шегуваш?

— Защо? Имаш ли някаква друга идея? — усмихна се Данър.

Нокс се покашля.

— Длъжник съм ти, човече — каза простичко Данър.

— Глупости.

— Даже много съм ти длъжник.

— Не е вярно.

— Така че, ако ми кажеш „скачай“ — продължи той, — ще те попитам само колко отвисоко.

— Никой никъде няма да скача.

— Ще остана на работа в „Бертолд“ — заяви Данър. — Казвам ти го, за да знаеш. Пеги ще ме побърка, но на мен ми харесва този живот, а и парите са страхотни.

— Бебето сигурно ще промени мнението ти — отвърна Нокс.