Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

Нокс зачака. Шофьорът на таксито изключи двигателя и също зачака.

Жената не бе стояла в будката на охраната повече от тридесет секунди, преди да излезе и отново да се качи в таксито. Шофьорът потегли и колата се отдалечи. Нокс погледна към линейката, очаквайки да тръгне, но тя не помръдна.

Грейс също излезе от будката на охраната и забърза през внимателно поддържаната чакълена пътека право към очакващия я Нокс с чадъра.

— Готово — каза тя.

— Е, и какво следва?

— Сега зависи от Йонг Ченг да прецени информацията, вероятно да я провери и да проучи дали този Жмин наистина носи наказателна отговорност. Той ще реши дали това е достатъчно важно за „Йонг и син“, за да рискува репутацията си и да изгуби ценни политически връзки.

— Идеално! — измърмори тихо Нокс.

— Предполагам, че обмисляш атака към линейката — каза тя.

Нокс замълча. Не му харесваше фактът, че тя се беше научила да го разпознава толкова безпогрешно.

— Всичко е наред. Нали така? — попита тя.

— Изразът е такъв — рече Нокс. — Но в случая не е така.

— Ако линейката си тръгне, ще знаем, че сме се провалили — каза тя с ледено спокоен глас.

— Ако линейката си тръгне, няма да успее да измине и десет метра — отвърна той.

— Джон?

— Да, Грейс?

Тя сложи ръка на рамото му и се сгуши по-близо под чадъра до него.

— От много години не е имало случай на компрометиран министър. Правителството ни ще извлече много от това — каза тя. — Няма да е добре за Партията обаче. За китайския народ най-голямото престъпление е корупцията и правителството вероятно няма да успее да устои пред възможността да се сдобие с кървав трофей като главата на председателя Жмин.

— Това е Китай — отвърна простичко Нокс.

— Ще видиш — увери го тя.

Линейката обаче не помръдна нито напред, нито назад. Шофьорът си играеше с Кобе Брайънт, докато Дулич още повече увеси глава. Изглеждаше отчаян и победен.

Изминаха още пет минути.

— Йонг Ченг няма да го направи — каза Нокс.

— Дай му малко време — успокои го тя.

През струите на дъжда Нокс видя, че единият от полицаите в по-близката кола вдигна портативното радио. Нокс го наблюдаваше, докато в колата явно течеше разгорещена дискусия между този с радиото и шофьора, който със знаци му показа, че са блокирани.

Полицаят, който бе взел радиостанцията, слезе от колата и отиде при втората полицейска патрулка, която блокираше пътя на линейката. Шофьорът на втората кола погледна към Нокс и в очите му се четеше зла самоувереност и победа. Нокс видя нещата пред него да се развиват като на забавен каданс. Проклети служители, които злоупотребяваха с властта си!

Нокс погледна обратно към Консулството, където от дистанция ги наблюдаваше Козловски, и след това отново се обърна към линейката. После бързо погледна към командоса зад волана на хъмвито и най-накрая към куката с лебедка, монтирана на предната броня на военния автомобил.

Нокс изтича към куката, освободи я, издърпа около десет метра от здравия стоманен кабел и с куката в едната си ръка тръгна към портала.

— Нокс! — разтревожено извика Грейс.

— Ей! — последва го и гласът на командоса, който бе слязъл от хъмвито.

Нокс се промъкна през локвите и навлезе в китайската територия пред района на Консулството, в която той беше със статут на издирван престъпник, и докато се навеждаше под купето на линейката, забеляза, че едната от полицейските коли се отдръпна. Нокс заключи куката за теглича на линейката и побърза да отскочи назад, щом чу звука от отварящи се врати — сигнал, че полицаите идваха, за да го заловят. Изтича и се шмугна обратно в частта зад портала на Консулството, която се считаше за американска територия. Затича се обратно към хъмвито и отвори със замах кутията, от която се управляваше макарата. Китайските полицаи го изпуснаха на косъм.

— Не можеш да го направиш! — извика му командосът, но определено бе по-зает с двамата китайски полицаи, които почти бяха прекрачили браздата, разделяща китайската от американската част на посолството. Командосът тръгна натам и застана на няколко сантиметра от тях.

Кабелът на лебедката се изпъна.

Командосът успя да се задържи прав, а пръските слюнка от разгорещените му думи, отправени в лицето на единия от двамата китайски полицаи, се примесиха с капките на дъжда. Това обаче бе ясен сигнал за Нокс.

— Престанете и се отдръпнете, сър! — извика командосът. — Това е американска собственост.

Нокс забързано отвори вратата на хъмвито, качи се на мястото на шофьора и дръпна ръчната спирачка. Линейката понечи да потегли, но кабелът се изпъна още повече и не й позволи. Двигателят й започна да реве, а целият й корпус се разтресе. Хъмвито дръпна рязко назад и между двете коли започна битка на издърпване.