Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

— Знам, че бихте казали какво ли не, само и само да подобрите положението си. Двамата с чужденеца сте издирвани от полицията.

— Четиринадесет милиарда и седемстотин милиона юана — заяви тя.

Той се спря и я погледна изумен, докато тълпата край тях ги заобикаляше.

— Но ако наддавате за това, ще допуснете грешка, повярвайте ми. Планът е бил да се прехвърлят разходите върху Маргарт. Това, което аз мога да ви предложа, е много по-добро: името на човека, който е предал информацията за числото. Знам, че може и да не получите публично признание, но със сигурност ще бъдете богато възнаграден, ако предадете този човек на правосъдието.

— А в замяна на това? — попита Йонг Ченг.

— Искам нещо незначително.

— Съмнявам се — изсумтя той.

— Става въпрос за един американец, който се намира в болница. Знам, че е дреболия, но той трябва да се върне в Консулството.

— И какво искате за този американец? — попита Йонг Ченг.

— Трябва да бъде освободен.

— От болницата?

— Да. Има хора, които възнамеряват да го разпитват и да му създават проблеми, а той не е никак добре.

— И наричате това нещо незначително? Съмнявам се да е така.

— Искам го в замяна на информацията — настоя Грейс.

Йонг Ченг се замисли за момент, претегляйки възможностите си.

— Изборът си е ваш, но офертата ще бъде отправена и до друг, ако вие откажете — предупреди го тя.

— Какво друго имате да ми казвате? — попита строителният предприемач, усетил, че в гласа й имаше нещо неизказано.

— Ние четиримата не трябва да се появяваме в никакви списъци за наблюдение или такива за издирвани лица. Гражданството ми и възможността за получаване на визи, както и тези на Лу Хао, ще останат незасегнати. Искаме напълно чисто досие.

— Човек не може да обещава подобни неща. Може да отнеме много време, за да бъдат постигнати, както и доста средства.

— Ето защо идвам точно при вас, уважаеми Йонг. Имате двадесет и четири часа да измъкнете американеца от болницата — каза Грейс.

— Абсурд! Ще ми трябват поне две седмици. Може би една, ако извадя късмет — отвърна Йонг Ченг.

— Ще проучите възможностите си и щом човекът Дейвид Дулич, въпросният американец в болницата, пристигне в Консулството, вие ще получите името на корумпирания политик, както и всички доказателства. Ако не успеете, по това време утре ще търся друг човек, с когото да въртя бизнес — заяви тя.

— Това не е бизнес, а изнудване — възпротиви се той.

— Бизнесът понякога ни свързва в странни взаимоотношения — отвърна тя.

— В „Йонг и синове“ винаги ще се намери място за умница като вас, госпожице Чу. Имате телефонния ми номер — каза Йонг Ченг.

Грейс свали чадъра, което бе и сигналът й към Нокс, и тръгна, изгубвайки се сред тълпата.

Човекът на Йонг Ченг се приближи към него и двамата известно време наблюдаваха отдалечаващата се Грейс. Нокс го разпозна като единия от двамата нападатели в уличката.

Тя сви в северна посока и си запробива път сред множеството, надявайки се, че Нокс все още я наблюдава. Пъхна отново слушалката в ухото си.

— Виждаш ли ме? — попита тя.

— Помахай — каза той.

Тя вдигна ръка и я размаха.

— Видях те. Не те следят — каза той и замълча за момент. — Каква беше цялата тази безсмислица с визите? — попита той след малко.

— Тук е домът на семейството ми и домът на Еди. Не можем да се връщаме тук, ако сме бегълци — каза тя.

— Но ти го обвърза с измъкването на Сержанта, а не се бяхме споразумели така.

— Не сме имали никакво споразумение, Джон — възрази тя. — Това беше само уговорка.

Десет минути по-късно черен рейндж роувър спря в локалното платно пред хотел „Мир“ и задната врата на колата се отвори. Висок мъж и дребна слаба жена се качиха вътре и вратата се затвори след тях.

Рейндж роувърът се върна обратно в натовареното движение.

10:00 часа

квартал Луан

Шанхай

Само преди час дъждът се беше усилил неимоверно много. Нокс, Грейс и Козловски стояха на сушина на стълбището пред сградата на Консулството.

Точно пред портала на сградата, на китайска територия, чакаше линейка с един-единствен червен буркан, който проблясваше на покрива й.

Порталът се отвори и металните преградни блокове се прибраха в земята. Линейката обаче не помръдна.

— Хайде де! — нетърпеливо каза Нокс, очаквайки специалната кола да пресече границата и да премине на американска територия.