Том Кланси - Мрежата

Четвъртък, 30.09.2010, 08:01

Грозни

— Отново ви търсят, доктор Плеханов! — извика Саша от приемната. Интеркомът вече беше почти неизползваем, но на този етап това едва ли имаше значение. — Мистър Сайкс, от градоустройствения отдел в Бомбай.

Плеханов се ухили. През последните няколко дни телефонът беше прегрял. Точно както и очакваше.

Усилията започваха да дават плодове. След като сривовете в компютърните системи бяха причинили смъртта на стотици в Бомбай, властите бяха потърсили помощта на Бертранд — компютърен експерт много под класата на Плеханов. Той, разбира се, беше в състояние да констатира повредата, без обаче да може да помогне. Тогава се бяха обърнали към Плеханов — което всъщност трябваше да направят още в самото начало, защото той беше единственият, достатъчно компетентен, за да намери изход от създалата се кризисна ситуация. Той например можеше да инсталира в компютрите им такава компютърна програма, която да осуети всякакви по-нататъшни набези на недобросъвестни типове. Налагаше се само едно уточнение, което обаче възнамеряваше да им спести: че съществуваха само една шепа компютърни специалисти, които разбираха достатъчно, за да се опитат да проникнат в защитната програма, както и само един способен да го направи, който обаче не би си направил труда, защото би отишъл срещу собствените си интереси, иначе казано срещу самия себе си. Ха-ха-ха.

Скоро щяха да последват и други тревожни обаждания с молба за помощ — нещата отиваха натам. Скоро Плеханов щеше да държи всички в ръцете си.

Щеше да им свърши неоценима услуга срещу тлъсти сумички. И в същото време — да плете собствената си кошница. Всички щяха да му бъдат безкрайно задължени, че ги пази от неизвестните терористи, без да се усещат, че всъщност ги води за носа.

— Ало?

— Владимир? Бил Сайкс е. От Транспортни системи — Бомбай.

— О, Бил, как си, приятелю?

— Зле. Нали чу за нашия проблем?

— Да. Лоша работа наистина… Много неприятно.

— Имаме нужда от помощта ти, Владимир. Някой трябва да сложи край на цялото това безумие…

— Разбира се, че ще се опитам да ви помогна, Бил. Ще направя всичко, което зависи от мен.

— Още едно обаждане! — провикна се Саша от другата стая. — От Корея.

Плеханов се облегна назад и доволно потри ръце.

Четвъртък, 30.09.2010, 08:15

Вашингтон

Тайрън Хауард имаше среща с приятеля си Джими Джо в стриптийз клуба, известен като „Циците“. Не беше място, подходящо за тринайсетгодишни момчета, но двамата успяха, както винаги, да минат между капките. Виртуалната реалност нямаше тайни за тях — успяваха да се вмъкнат къде ли не. Но двете момчета винаги сами си налагаха някои ограничения. Тайрън не би искал да шокира и разочарова своя старец.

— Е, Джими Джо, някакъв напредък?

— Не, братле, но оня ненормалник си разиграва коня както си знае…

Тайрън кимна. Това беше повече от ясно. Особено в Далечния изток през последните дни беше същински кошмар.

На сцената, окъпана от ослепителна светлина, кършеше тяло висока, синеока брюнетка. Тя гледаше право към Тайрън, без да подозира истинската възраст на хлапето. Във виртуалния свят всеки можеше да промени външността си както пожелае — кой повече, кой по-малко. Нищо чудно и самата брюнетка в действителност да беше някой застаряващ дебелак.

Ако си човек, който държи на истината, виртуалната реалност може направо да те побърка. Тук нещата имат съвсем други измерения…

Брюнетката отстъпи мястото на ново момиче. Я виж ти! Самата Беладона Райт. Това беше шегичка на Джими Джо. Тайрън не би посмял да си позволи нещо такова — представи си, че Менгемето, гаджето на Бела, надушеше… мили боже!

— Е, аз изчезвам — задоволи се да каже Тайрън.

Джими се ухили широко.

— Както искаш, братле. Ти губиш. Голямо шубе си понякога, ей богу!

— Може и така да е. Не ми се ще да си имам работа с Менгемето, и то за нищо. Виж, да беше истинската Бела…

Джони сви рамене.

— Е, аз пък смятам да погледам, истинска или не…

Тайрън се запъти към вратата, но преди да излезе, не се сдържа и хвърли бегъл поглед през рамо.

Можеше да се отбие и до Кибердържавата. Така и така разполагаше с време. Току-виж научеше нещо.

Четвъртък, 30.09.2010, 08:20

Куонтико

Седнал във вайпъра, паркиран на отсрещната страна на улицата, Джей Гридли видя Тайрън Хауард да излиза от стриптийз клуба. Момчето вървеше забързано и не го забеляза. Гридли усмихнато поклати глава. Полковникът го беше помолил да наглежда сина му, когато има възможност, но нямаше нужда да му съобщава за днешната среща. Тийнейджърите са си любопитни, а забраненият плод е най-сладък… пък и… виртуалният стриптийз е в известен смисъл безобиден. Още повече, че според Гридли един баща би трябвало по-скоро да се безпокои, ако синът му не проявява интерес към тези неща.