Филип Кер - Философско разследване

Джейк му завидя за цигарата. От нейната страна на огледалното стъкло пушенето беше строго забранено. Светлинката на цигарата беше единственото, което заподозреният можеше да види.

Вратата на стаята за наблюдение се отвори и влезе Крашо. Приближи се до огледалото и се прозя.

— Джон Джордж Ричардс — каза той. — Боя се, че историята му отговаря на истината. Действително е доставил зехтин на магазина на Брюър стрийт в деня, когато е била убита Мери Улнот. Но е бил там около три и половина, а тогава са намерили тялото й. Час преди това е разнасял стока в Уимбълдън. Часът е записан на компютъра, когато е издал касовата бележка. Не може да е изминал целия път от Уимбълдън, да е избрал Мери, да я е убил и после да е закарал зехтина… Пък и предишните жертви — Ричардс е бил на почивка в Майорка, когато е била убита Алисън Брадшоу. А в деня на убийството на Стела Форсайт е бил в болница, защото са му вадили мъдрец. Всичко това сваля подозренията от него.

— Да — неохотно се съгласи Джейк. — По-добре да го пуснем. Жалко. Изглежда подходящ.

Крашо кимна уморено и се обърна, за да излезе.

— Ед — рече Джейк, — изпрати екипа за наблюдение в онази книжарница.

Джейк се върна в кабинета си и пак се замисли за Витгенщайн. Препрочете преписа на първия им разговор и доклада на съдебния психиатър, който бе стигнал до извода, че субектът е изключително организирана асоциална личност — егоцентрик, който мрази хората и макар че привидно вероятно се спогажда с тях, е насъбрал омраза към обществото като цяло.

Джейк се бе усмихнала предишната вечер, когато професор Ланг й се обади вкъщи, за да й съобщи собствената си преценка. „Онези психиатри го описват така, сякаш е типичен учен — каза той. — С такава личностна оценка бих ви препоръчал да водите разследването тук, в колежа.“

В доклада пишеше, че с изключение на самите убийства, няма нищо, което да говори за невменяемост. Витгенщайн убиваше, защото това му харесваше. Чувството за сила му доставяше удоволствие. Играеше си на Господ.

— Това е друго нещо — бе отбелязал Ланг. — Тук вече имаме работа с типичен романист.

Джейк го попита какво да каже на следващия разговор, ако Витгенщайн се обади отново, разбира се.

— Философските доводи за морала не оказват въздействие, нали? — попита Ланг. — На ваше място бих спорил от феноменологична гледна точка. Бих се задълбочил в няколко съществени значения, които той може би приема за верни. Съсредоточете се върху обективните логически елементи в мисълта. Това е много полезен начин за изследване на тези крайни състояния на ума. Точно каквото ви трябва, ако той се окаже екзистенциалист. Което изобщо не би ме учудило.

Но не след дълго Витгенщайн наистина се обади за втори път и, по стечение на обстоятелствата, Джеймсън Ланг нямаше възможност да спори с него.

Веднага щом телефонира, Витгенщайн заяви, че в отговор на лекцията на Джейк пред симпозиума на Европейската общност относно методите на прилагането на закона той също смятал да изнесе лекция, озаглавена „Идеалното убийство“ — вече я бил пратил в Дружеството на познавачите на убийството.

Когато Джейк се опита да поведе разговор с него, Витгенщайн каза, че или ще бъде изслушан, или ще затвори незабавно и ще убие някого. Ето защо, с надеждата, че ще предотврати поредното убийство, и в неясното очакване да научи нещо повече за Витгенщайн, Джейк с нежелание се съгласи да го изслуша.

Лекцията му продължи осемнайсет минути. Той говори така, сякаш беше пред публика, съставена от всякакви други хора, но не и от детективи от Ню Скотланд Ярд. Все едно в Гилдхол, кметството на лондонското Сити, имаше тържествена вечеря и пред петстотин гости, облечени в официални костюми, той, Витгенщайн, бе станал от мястото си, за да поднесе приветствие.

След няколко минути Джейк погледна часовника си. Не обичаше да слуша лекции, особено от един убиец, говорещ за идеалното убийство. Хрумна й да го прекъсне и да оспори едно-две от твърденията му. Но в същото време не искаше да го ядосва и провокира, за да не затвори. Затова замълча, заинтригувана от обстойното му прозрение в мислите на масовия убиец. От време на време поглеждаше Станли, който щом уловеше погледа й многозначително се почукваше по главата.

Но когато Витгенщайн заяви, че след като изнесе лекцията си, отново ще извърши убийство, Джейк не устоя и възрази.

— Не — каза тя. — Забранявам ти.

Той се изсмя.

— Какво каза?

— Забранявам ти да убиваш — твърдо повтори тя.