Филип Кер - Философско разследване

Томас де Куинси 8 8 Английски писател(1785–1859), изучавал немските философи и написал „Убийството като изящно изкуство“. — Б.пр. , моят предшественик на това знатно място, в първите си две лекции за Уилямс казва: „Убийството… може да бъде хванато за моралната дръжка (така, както обикновено става пред амвона или в затвора «Олд Бейли»). Признавам, че това е слабата му страна. Убийството може да бъде разглеждано и от естетическа гледна точка — както германците се изразяват, с оглед на добрия вкус“.

Де Куинси излага съвсем ясно моралния аспект на въпроса. Той твърди, че когато убийството още не е извършено и съществува само намерение да се извърши убийство, тогава трябва да го разглеждаме от моралната страна. Но щом убийството е осъществено, то няма смисъл да разсъждаваме за добродетели. Но мисля, че говорих достатъчно за морала. Сега е ред на промяната във вкуса и на изящните изкуства.

Не смятам да се разпростирам твърде дълго върху Де Куинси. Но би било погрешно, ако не призная личната си задълженост към изразените от него още през 1827 година мисли за обществото, и по-точно относно необходимостта да бъдат убивани философи.

Трябвало ли е Декарт да бъде убит, пита Томас. Хобс е бил изключително подходящ кандидат за убийство. Някои хора със сигурност са разчитали на вероятността Лайбниц да бъде убит. Кант се е разминал на косъм. И въпреки общоприетото мнение, Де Куинси разкрива, че Спиноза е срещнал жестока и заслужена смърт. А епископ Бъркли е убил Малбранш по време на спор, който увредил черния му дроб.

Днес е още по-очевидно колко благоприятни последствия може да има убийството на един изкуфял, суховат, стар философ. Маркс и Фройд са били убити от Ясперс. Бертранд Ръсел и Джордж Едуард Мор би трябвало да бъдат убити от Витгенщайн, както и Рамзи. Хайдегер е умрял в ръцете на Алфред Еър. Може да се спори по въпроса дали Куин е убил Стросън, но ако го е направил, това е станало само с помощта на Скинър. А за Чомски може да се окаже, че е убил почти всеки, с когото е установил контакт.

Но това е друг въпрос и аз повече няма да се спирам на него. Ала преди да стигна до основната тема в моята лекция, която е „Идеалното убийство“, струва си да напомня на аудиторията, че възгледи като изразените тук няма да се харесат в някои обществени среди. Съществуващата разлика между естетическите идеали на обществото и мъртвата буква на закона се драматизира от моето отсъствие, за което се надявам, че ще бъда извинен. Съжалявам. Зададох си въпроса дали да поема риска и да изнеса лекцията си лично. Отговорът беше: „Какви са шансовете да ме арестуват и да не ми позволят да довърша лекцията си?“. Със съжаление и от уважение към паметта на Джон Уилямс, аз схванах намека.

Именно поради тази причина аз съм принуден да изнеса лекцията си чрез „Юпитерсателит“, движещ се в орбита около Земята. Вероятно в такъв случай на това събитие може да се гледа като на форма на извънземно общуване: вие, земните жители, по загадъчен път получавате послание от звездите. Има ли нещо по-метафизично?

Преди двеста години Де Куинси описва седемнайсети и осемнайсети век като Златна ера за убийствата. Епоха, през която изящното изкуство да убиваш, е процъфтявало. Но какво да кажем за нашето съвремие? Вярно, през последните сто и няколко години станаха много повече убийства от всякога. Но има ли осезателен напредък и в качеството? Можем ли да твърдим, че нашата епоха е свидетел на един ренесанс в изкуството да убиваш?

Вероятно. Позволете ми да започна, като изтъкна огромното влияние, което убийството оказва върху всички други форми на изящното изкуство.

Кинематографията, сега призната за преобладаваща форма в изкуството на двайсети век, се е превърнала във витрина на оригиналното и добре режисирано убийство, макар да е художествена измислица. Малцина от нас трепват, когато видят убиец на екрана, независимо колко реалистичен е филмът.

Криминалната литература и мистериите никога не са били толкова популярни, колкото в днешно време. Изложбите на картини и фотографии неизменно включват изображения на убийци и на техните жертви. В областта на драматургията мюзикъли като „Уестсайдска история“, „Суийни Тод“, „Фантомът на операта“, „Джак, Иън и Майра“ и „Йоркширският изкормвач“ също се основават на темата убийство.

Но не само Изкуството намира най-важния си вдъхновяващ мотив в Убийството. Имитацията или подражанието на убийството са се превърнали в движеща занимателна сила за съвременното общество. Все по-голям брой видеоигри, основаващи се на виртуалната реалност, оставят играча с убеждението, че той убива хора, понякога със стотици.