Филип Кер - Философско разследване

Тя застана над него, сграбчи го за яката и няколко пъти вдигна и пусна главата му на пода.

— Как е паметта ти сега? Още ли не си спомняш нищо?

— Добре, добре — изохка Граб и потърка челюстта си. — Видях го. Няма нужда да прибягваш до насилие.

— Хубаво. Радвам се, че реши да ни сътрудничиш — рече Джейк и го дръпна за вратовръзката. — Твоят бизнес не ми харесва, нито нищожествата като теб, които се занимават с него. Имаш късмет, че днес съм заета, инак щях да разпитам някои от момичетата, които работят за теб. И ако научех, че ги биеш, тогава наистина щях да се ядосам. Да се надяваме, за твое добро, че повече няма да стъпя тук, а?

Тя извика Станли. Детективът влезе и се усмихна, като видя, че Граб лежи на пода в краката на Джейк.

— Заведи този човек в Ню Скотланд Ярд, Станли — каза тя. — Изглежда, в края на краищата, си спомни нещо. Момичето също.

— Да — рече Станли и помогна на зашеметения Граб да се изправи. — Какво ти е? Падна ли? Хайде, ставай.

Детективът кимна одобрително на Джейк и изведе собственика на клуба.

Тя изключи бокса и го пусна в чантата си. Високият й ранг в полицията понякога я оставяше да се плъзне по хлъзгавия лед на интелектуалната детективска работа и да изгражда сложни етиологични хипотези, без да има твърда почва под краката си. Почти академичните условия на работата й доставяха удоволствие. Но се чувстваше добре, когато отново стъпеше на стабилна основа.

Когато Джейк паркира беемвето си в малкия гараж на жилищния блок, където се намираше апартаментът й, беше тъмно. Преди да слезе, тя провря глава под ремъка на чантата си и я премести на гърдите си. После дръпна ципа, бръкна вътре и стисна дръжката на пистолета „Берета“. Витгенщайн вече знаеше адреса й и тя трябваше да се грижи за безопасността си. Възможно ли беше да го е срещнала в собствения си жилищен блок?

С тази единствена мисъл в главата Джейк прекоси паркинга и безпрепятствено се добра до вратата. Портиерът вдигна глава от вечерния вестник. На лицето му имаше следи от червило.

— Добър вечер, госпожице — каза той.

Джейк пусна големия пистолет в чантата си и я затвори.

— Добър вечер, Фил — рече тя и в същия миг видя заглавието на първата страница на вестника.

Беше убит още един мъж.

— Онзи сериен убиец, госпожице… Какво ли го кара да прави това? Жената казва, че сигурно е педераст или нещо подобно. Но никой от убитите не е бил докосван, нали?

Джейк натисна копчето на асансьора и поклати глава.

— Нито един. Точно така.

— Аз мисля, че е жена, която мрази мъжете. Може би някой я е изнасилил, когато е била дете. Вие по ги разбирате тези неща. Сега много внимавам, когато се прибирам вкъщи, госпожице. По-рано се разхождах покрай реката, но вече не го правя.

— Нямаше да се тревожа толкова много, ако бях на твое място — каза Джейк и в същия миг си помисли, че няма начин да разбере дали Фил е потенциална жертва, или не.

ВМЯ-отрицателни бяха най-различни мъже. Чун й бе казал, че дори в Министерството имало ВМЯ-отрицателен. Тогава защо не и портиерът на собствения й дом?

— Но все пак е хубаво да се вземат някои предпазни мерки — добави тя.

Асансьорът пристигна, но Джейк остана на мястото си.

— Фил, знаеш ли, че ако си полицай, винаги се намират разни странни типове, които искат да си разчистят сметките с теб?

— Сигурно, госпожице.

— Ако видиш някой да се навърта наоколо, нали ще ми кажеш? Не се притеснявай, че ще ме изплашиш или нещо подобно. Само бих искала да знам.

— Разбира се, госпожице.

— Не си виждал някой да се мотае тук, а?

— Не, госпожице. Щях да го забележа.

Джейк му се усмихна.

— Лека нощ, Фил.

— Лека нощ, госпожице.

Джейк се прибра в апартамента, направи си кафе и се сви да чете в любимото си кресло. Обикновено четеше някой трилър, но през последната седмица се бе заловила с „Философски изследвания“ от Лудвиг Витгенщайн, в които великият философ си бе поставил задачата да поправи грешките в първото си произведение, Трактата.

В книгата си Витгенщайн разглеждаше понятията смисъл, разбиране, пропозиции, логика и състояния на съзнание. Четивото беше трудно и Джейк установи, че трябва да води бележки, за да се съсредоточи по-добре. Ала откри, че за разлика от Трактата, в тази книга има повече неща за детектива. Зачуди се дали да не напише някои от мислите му като лозунги в кабинета си в Ню Скотланд Ярд.

„Тази физиономия има съвсем определен израз.“ Да, това й хареса. Думата имаше значение, но сентенцията смътно намекваше и за нещо, свързано със съдебната експертиза. Джейк одобри и загатнатото предупреждение към онези, които изграждат хипотезите си въз основа на несъщественото твърдение, съдържащо се в мисълта, че „най-ясното доказателство за намерение е само по себе си недостатъчно доказателство за намерение“. И наистина, в отговора на въпроса „Каква е вашата цел във философията? — Да посоча на мухата изхода от стъкленицата“ имаше послание за всеки детектив. Колко пъти самата тя се бе чувствала като същата тази муха?