Филип Кер - Философско разследване

Клеър прерови карираната брезентова чанта и намери бельото си.

Поквареното дребно лице имаше похотлив развратен вид, който засенчваше всичките му недостатъци, и Джейк разбра с какво това момиче привлича мъжете.

— Ти видя всичко, нали? — попита Джейк.

— В дупка като тази виждаш какво ли не.

— Нямах предвид това.

— А какво?

— Мъртвия. Виждала ли си го и преди?

— Казах му здрасти, докато слизаше по стълбите и сядаше.

— Би ли го познала, ако го видиш пак?

Момичето кимна и облече полата си.

— Тогава защо си казала на моя инспектор, че не си видяла нищо? Знаеш ли, със сигурност си видяла и човека, който го е направил.

Клеър сви рамене.

— Знам ли. Предполагам, че се уплаших. В този бизнес можеш да си навлечеш неприятности, ако разговаряш с полицията. Никой не обича хората, които говорят със закона.

— Имаш предвид господин Граб ли?

— Да. Понякога буйства.

— Бие ли те?

— Да. Понякога. Но никога по лицето. И не само това. Ако разбере какво съм ти казала, ще предположи, че ще ти кажа и други неща. Може да загубя работата си. Граб казва, че има много китайки, които биха изпълнявали моя номер, при това за половината пари.

— Обещавам да се оправя с Граб, ако хвърлиш поглед на няколко компютърни портрета по описание и видиш дали не можеш да добавиш нещо към тях.

Клеър отново кимна и навлече един не особено чист пуловер.

— Обещаваш ли да направиш така, че да не си го изкара на мен?

— Да. Един от хората ми ще те закара до Ню Скотланд Ярд.

Докато се качваше по стълбите, Джейк спря за миг и потрепервайки, дълбоко пое въздух. Ядоса се, когато се замисли за мъжете, които идваха в това мръсно мазе, за да гледат едно момиче — голо, проснато на сцената, приковано и гърчещо се на пода. Побесняваше, като си помислеше, че това момиче се превръща в стока, за да печели мъжът на горния етаж. Сбърчи чело от погнуса.

Джейк провери дали електронният бокс е в чантата й. С помощта на гумената ръкохватка можеше да го държи съвсем безопасно, но когато металът влезеше в съприкосновение с човешкото тяло, боксът излъчваше електричество, което позволяваше на жените полицаи да удрят по-силно и от колегите си от мъжки пол. Боксът беше много полезен срещу бруталните типове, повечето от които бяха готови да бият полицайките толкова ожесточено, колкото и мъжете ченгета.

Намери господин Граб в кабинета му. Детектив инспектор Станли седеше на ръба на бюрото. Джейк изпита инстинктивна омраза към собственика на клуба. Той беше едър и дебел и въпреки скъпия костюм, златния часовник и пурата, във физиономията му прозираше немарливостта на ученик.

— Ти ли си главният инспектор? — озъби се той.

— Точно така — нехайно отговори тя.

— Тогава кажи на този твой главорез да ме остави на мира. Няма смисъл да ме заплашва с разни инспектори по противопожарната охрана и безопасността. Нищо не видях. Ясно ли е?

Джейк погледна Станли.

— Остави ни за малко насаме.

Детективът кимна неуверено и излезе от стаята.

— Съжалявам, но не чух. Какво каза, че си видял?

Граб направи гримаса.

— Да не си глуха? Казах, че не съм видял нищо.

Той се изсмя и се залови да пали пурата си.

— Щом не си видял нищо, значи си видял нещо.

— Какви ги дрънкаш?

— Не схващаш ли? В английския двойното отрицание е равно на утвърждаване. Радвам се, че ще ни помогнеш, защото ако беше казал, че си видял нищо, щях да се притесня, че не си наред.

— Заплашваш ли ме, скъпа?

Говореше презрително, без да я поглежда.

— Да — решително отговори Джейк.

— Нищо не съм направил. Не можеш да ме уплашиш, малката.

— Нима? Обзалагам се, че мога, господин Граб. Ще молиш за милост.

Собственикът на клуба се ухили многозначително.

— Има само един начин момиче като теб да ме накара да моля за милост.

— Така ли? И какъв е този начин?

Граб отново се изсмя.

— Използвай въображението си, скъпа. — Сетне поклати глава, стана и тръгна към нея. — Знаеш ли, наистина мисля, че се опитваш да бъдеш безмилостна към мен. Така ли е?

В гласа му прозвуча заплаха.

Тя не отстъпи и кимна.

Граб приближи тлъстото си момчешко лице до Джейк и тя усети тютюневия му дъх.

— Не ме разсмивай. Ти не…

Джейк стисна бокса и изви юмрук в къса дъга. Боксът издаде тихо електронно бръмчене, докато набираше скорост във въздуха, но звукът беше заглушен от воя на болка и изненада на Граб, когато изпускайки малка синя искра, металът влезе в съприкосновение със стомаха му. Той се преви на две, но събра сили да замахне към нея. Джейк се дръпна встрани и го удари по челюстта. Той се строполи на земята.