Филип Кер - Философско разследване

— А хората, които работят в този бълхарник?

— Разпитахме момичето, което е изнасяло представление по време на убийството. И собственика, господин Граб. Той е бил горе, в касата. Но и двамата казаха, че не са видели нищо.

Джейк посочи сцената.

— Момичето е било на по-малко от шест метра от убиеца, когато е стрелял. Би трябвало да е видяла лицето му на светлината на прожекторите.

— Явно през по-голямата част от изпълнението си е била с гръб към публиката — смутено обясни той. — Пък и е била на колене.

— И какво по-точно е правила?

Станли въздъхна и оправи яката на ризата си.

— Мисля, че се е наслаждавала на бутилка шампанско. Анално.

Той се подсмихна.

— Ясно — отвратена каза Джейк.

Начините, по които се забавляваха мъжете, не преставаха да я изумяват.

— Колко души са гледали тази гадост?

— Граб каза, че продал десетина-петнайсет билета през двата часа около смъртта на Армфийлд. Вече изпратихме в лабораторията съдържанието на касата — да проверят за отпечатъци.

Джейк посочи окървавената облегалка на стола пред нея.

— Струва ми се, че се е разплискала доста кръв. Малцина биха излезли оттук, опръскани с кръв.

Станли сви рамене.

— Граб каза, че не си спомня да е виждал такъв човек.

— Вероятно не обича полицаите. Бил ли е осъждан?

— Два пъти. За незаконни доходи. Стара история.

Джейк огледа евтината обстановка.

— Кажи му, че ще изпратиш тук инспектор по противопожарната охрана и безопасността, който ще търси повредени сигнални системи, блокирани аварийни изходи и други такива неща. Виж дали това няма да опресни паметта му. После искам хората ти да разпитат всеки на тази улица. Строители, регулировчици, куриери, проститутки и продавачи. Искам да знам дали някой е видял мъж, опръскан с кръв. Ясно ли е?

— Да.

— Къде е момичето, което е било на сцената?

— Казах й да чака в гримьорната. Предположих, че ще искаш да я разпиташ. Ей там, зад онази завеса — каза Станли и посочи към кулисите на сцената.

Джейк стана и заобиколи редицата столове. Качи се на сцената и погледна оперативната група полицаи. Опита да си представи какво изпитват танцьорките. Ала това беше невъобразимо за нея. Столовете имаха такъв вид, сякаш бяха измъкнати от някой стар автобус. На една от грапавите стени имаше голяма дупка. Евтин линолеум покриваше неравния дъсчен под. От тоалетните се разнасяше остра миризма на дезинфекционни препарати. Трудно беше да се помисли, че някой би предпочел да дойде в този ад и да се забавлява. Но мъжете идваха тук, за да наблюдават женското падение и унижение. Подобно на плъхове в мазе, мъжете чакаха, за да се нахранят с женска плът.

А как ли се чувстваха жените? Да стоят голи пред тълпа непознати. Да изнасят представление, да показват функциите на тялото си и да се превръщат в нагледен урок по анатомия за любители студенти по медицина. Тя скръсти ръце на гърдите си и потрепери от погнуса.

— Потанцувайте ни, госпожице — извика някой от оперативните работници.

Чу се силен смях.

— Вършете си работата — презрително каза тя.

Гримьорната беше голяма колкото гардероб. Под голата крушка седеше момиче на двайсетина години. Беше само по червен памучен халат, какъвто си слагаше Джейк, когато посещаваше доктор Блакуел. Свидетелката, която явно нямаше желание да дава показания, пушеше цигара и сърдито мърмореше.

— Коя си ти? — озъби се тя, когато Джейк влезе. — Какво искаш?

— Аз съм главен инспектор Джейкович.

— Мога ли вече да си вървя? — попита момичето като разглезено дете.

— Няма ли да е по-добре първо да се облечеш?

Девойката угаси цигарата си върху корицата на едно старо списание и скочи.

— Искам да ти задам няколко въпроса — каза Джейк.

— Вече говорих с другото ченге. Казах му всичко, което знам.

— Да, не те упреквам, че не си му казала много. И аз не обичам да разговарям с него. Особено на такива места като това. Само тук можеш да видиш мъжете в истинския им вид.

Момичето изсумтя.

— Така е. Добре, питай, щом искаш. Но заключи вратата. Не искам някой от твоите хора да влезе, докато се обличам, и да напълни очи безплатно.

Джейк превъртя ключа и се облегна на вратата.

— Как се казваш? — попита тя и затърси цигара в чантата си.

— Клеър — отговори младата жена и съблече халата.

Джейк запали и огледа голото й тяло с критично внимание, сякаш беше художник или скулптор. Лицето на Клеър не беше красиво. Дори не беше хубаво. Устните бяха твърде сластолюбиви, а зъбите — леко издадени напред. Нямаше следи от интелект, но непреклонното лукавство в изражението й беше непогрешимо. Кожата й беше гладка и еластична. Изглеждаше твърде млада, за да прави такива неща, но Джейк замълча, защото не искаше да рискува да говори като моралист.