Филип Кер - Философско разследване

Също като него и аз се страхувам да се събудя от този сън. Само в случай че мъчителното будно състояние, което ще последва спокойствието на тази отмора, би трябвало да бъде прекарано не на дневна светлина, а в пълния мрак на току-що описаните трудности. Вярно, досега никой не е пречил на свободата ми. Моят живот я пресуши. Много шум за нищо. Но аз няма да се променя. Такъв съм, какъвто съм се родил. Но въпреки това аз предвкусвам провала в живота. В края на краищата аз съм постигнал епохата на разума.

Но що за разум е да предположа, че пистолетът ще стреля, ако пръстът ми натисне спусъка? И че ако стрелям в главата на моя събрат, куршумът ще пръсне мозъка му? Задавам си този въпрос и ми хрумват стотици причини — всяка заглушаваща гласа на другата. „Но аз вече съм го правил много пъти и често съм чувал същото и за другите. Онзи ден във вестника имаше статия, написана от един бивш убиец на мафията, който застрелвал жертвите си в главата, докато ядели супа.“ (Е, аз поне имам благоприличието да не прекъсвам обяда на хората.)

На първо място в Природата е Разумът. Създаден е така, че Човекът да може да изследва и да възприема, и трябва да го отличаваме от Чувствителността и Разбирането. Естествено, Разумът има склонността да надминава и да престъпва границите на онова, което може да бъде преживяно, а всички изводи, носещи се по хлъзгавата земя, са погрешни и без стойност.

И все пак… същият този ум, който е способен на разум, създава и чудовища.

Има една гравюра от великолепния Гоя, на която различни същества от света на вечната нощ кръжат застрашително над главата на спящ човек — вероятно самия Гоя, защото малцина художници могат да съперничат на страховитото му въображение. Чудовищата в гравюрата, разбира се, са символични. Истинското чудовище, както казва Хобс, пък и Фройд, е самият човек — дивак, егоист и брутален убиец. Според Хобс обществото е устроено така, че човек да оставя бруталната си същност окована у дома, за да може да се стреми към нещо друго.

Но ако първоначалното състояние на Човека е да бъде асоциален и пагубно хищен и ако се стреми да надмине това състояние, дали той се доближава до Господ, или открива, че все повече се отдалечава от Него?

За себе си аз намирам аспектите на моя характер — самотник, незначителен, противен, брутален и сприхав — за далеч по-силни от онези цивилизоващи условности, наложени от обществото. И много добре разбирам, че са в противоречие със света.

Всички се опитваме да вникнем в ума на масовия убиец и да разберем какво го кара да извършва такива ужасни престъпления.

И въпреки това, кой от нас откровено може да каже, че дълбоко в душата си вече не знае отговора?

Мъжът седеше прегърбен на стола си. Главата беше клюмнала на гърдите, а ръцете — увиснали покрай тялото. Съвършена карикатура на спяща горила. Тилът му беше силно зачервен, сякаш от слънчево изгаряне, но всъщност това беше засъхнала кръв.

Джейк внимателно огледа трупа. Не изглеждаше много зле. Убитият мъж винаги изглежда по-спретнат от убитата жена. Трупът обикновено е с дрехите си и не е осакатен. В случая не липсваше нищо — като например гърда или зърното. Нямаше подаръци в интимните части. Има и по-лоши начини да те убият, отколкото само да те застрелят с шест куршума в тила. Мъжът й напомни за снимките на мафиотски убийства в Палермо. Изпипаността на гангстерските екзекуции я бе изненадала. В заведението не цареше безпорядък. Само няколко изстрела в главата и после убиецът изчезваше, оставяйки жертвата вторачена с изцъклени очи в ризата, в пъпа или в супата си.

Същото беше и в този случай. Джейк знаеше, че убиецът е сръчен и придирчив човек. Но се запита дали той изпитва удоволствие от самото убийство. Или, като мафиотски стрелец, за него това е само нещо, което трябва да бъде направено — все едно да попълниш данъчната си декларация или да отидеш на зъболекар. Работа. Нищо лично.

Тя седна на стола срещу жертвата, а инспектор Станли, който отдавна беше на местопрестъплението, се настани до нея. Мълчеше. Нямаше нужда от обяснения. Накрая Джейк кимна и попита:

— Има ли свидетели?

Станли дръпна яката си и преди да отговори, разкърши врат.

— Повечето се изнесоха в мига, в който се разбра, че господин Армфийлд, кодово име Рене Декарт, е застрелян. — Той се изсмя презрително. — Може би от страх съпругите им да не разберат, че са били в такава мръсна дупка.