Филип Кер - Философско разследване

Джейк кимна, макар че не беше съгласна с Гилмор относно детективските умения на Шали.

— Онзи диск — попита Гилмор. — Носиш ли го?

— Направих копие — отговори тя. — Оригиналът е в лабораторията. Подлагат го на всеки тест, известен на науката — пръстови и гласови отпечатъци, анализ на акцента, околни шумове и атмосферни влияния. Засега не са открили нищо. Дискът е „Сони“. Купен е от един магазин за електроуреди на Тотнъм Корт Роуд. Всяка седмица собственикът продава по десет кутии от тази марка.

— А мъртвият?

— Шест изстрела в тила, както предишните случаи. Според доклада от лабораторията, е бил убит в градината на Бедфорд. Пил е много водка, затова предполагаме, че Витгенщайн уж случайно се е запознал с него и после го е примамил в дома на Бедфорд под претекст, че ще правят секс. Бабертън е бил хомосексуалист. В Чизик има един известен бар, където често е ходел. Опитваме се да разберем дали някой е видял Бабертън вечерта, когато е умрял, и ако е така, дали е бил с някого, или не.

— Дръжте ме в течение — рече Гилмор и кимна към преносимия компютър на коленете на Джейк. — Добре. Да чуем това.

Тя сложи в компютъра диска — беше с размерите на монета.

— Материалът се състои от две части — обясни Джейк. — По една от всяка страна на диска. Първата половина е някаква изопачена аксиоматична пародия на най-известното философско произведение на Витгенщайн, „Логико-философски трактат“. А втората… ами прецени сам.

И натисна бутона.

„Подобно на Моисей и Аарон, неговия брат, аз нося бастун. Нося го навсякъде и до известна степен го смятам за нещо като пениса си — постоянно твърд и изпълнен с желание за любов. Но бастунът олицетворява и моята съвест, защото понякога го забравям.“

„Десет от моите събратя са убити. И аз често мисля за смъртта. Всъщност мисля за нея от години.“

„Смъртта е целокупността на Нищото, точно обратното на онова, което съществува на света. Тя се определя от комбинация от предмети (вещи). Гробът е чудесно и уединено място, но мисля, че там никой никого не прегръща. Само момчетата в Чизик поддържат логико-философското ми настроение.“

„Трябва да мълчим за онова, за което не може да се говори, и като Ангела на Смъртта, да го отминем с мълчание.“

„Никога не разговаряме. Това е твърде опасно. Момчетата са груби и жестоки. Някои са неграмотни. Няма имена, а само брутална и егоистична наслада за сметка на друго същество, сякаш е предмет.“

„Ако трябва да опозная един предмет, аз трябва да знам не външните му свойства, а всичките му вътрешни свойства.“

„Трябва да замина някъде. На някое тихо място, където няма изкушения. Тук не съм в безопасност от любовта, която не се осмелява да изрече името си.“

„Само фактите могат да изразяват усещанията. Поредицата от имена не може.“

„Самотата ме кара да напускам дома си. Пропаднах до дъното. Светът на щастливия човек е различен от света на нещастния.“

„В «Лунапарк» в Чизик…“

Джейк натисна паузата.

— Педерасткият бар. Казва се „Лунапарк“ — обясни тя и отново пусна записа.

„… има една въртележка, където всички млади педерасти чакат да ги свалят. Седят на кончетата и безсрамно флиртуват с всички зрители от мъжки пол. Имаше едно момче, което ме оглеждаше, докато го наблюдавах как се върти. В известен смисъл всички се сливаха в един.“

„Поканих го в стаята си в Илинг. Дадох му всичките си пари. Парите не са проблем за мен. Роднините ми, на които дадох цялата си собственост, ми изпращат пари, когато се нуждая от тях. Противник съм на самата идея за собственост.“

„Представих си как двамата сме в леглото. Беше страхотна картина, макар че беше трудно да се различи едната фигура от другата. Образната форма е възможността нещата да са свързани едно с друго по същия начин както елементите в картината.“

„За един славен миг бях в състояние да изляза извън обсега на трансцендентното. Аз не принадлежа на този свят. Всъщност бях на самата граница на света, така че представлявах нещо почти метафизично. Езикът и неговите ограничения не ми дават възможност да кажа нещо повече.“

„Тази бележка дава ключа за разбирането на това до каква степен солипсизмът е верен.“

„Отвратен съм от собственото си развратническо държание. От самата интимност с онзи млад непознат, потвърждаваща моята самота. Но това, как е светът, е напълно безразлично за висшето. Бог не се разкрива в света.“

„Захвърлен съм в най-дълбоката яма на Ада. Воня на собствените си деградирали мисли и в отчаянието си да бъда по-далеч от сцената на тази мръсна жива картина, завеждам момчето в градината, за да го убия. Когато съзира пистолета, той сякаш иска да каже нещо, но сетне променя решението си и се смее.“