Филип Кер - Философско разследване

— Бинго — измърмори Шали и злобно погледна Джейк. — Какво ти казах?

Той кимна към къщата. Зад дръпнатите пердета светеха лампи.

— Още не сме влизали — рече командирът на взвода, казваше се Колингуд, — но инсталирахме няколко микрофона в стената и изглежда, че в къщата няма никой… И все пак това е странно, защото на верандата стои един мъж.

— И какво прави?

— Просто стои там.

— Не донесохте ли прибори за нощно виждане?

— Разбира се, че донесохме. Но той е в сенките.

— Вероятно е излязъл да изпуши една цигара — предположи детектив инспектор Станли. — И аз го правя понякога. Може би живее с непушач.

— Чакайте малко — каза командирът и долепи слушалката до ухото си. — Едно от момчетата ми казва, че мъжът има оръжие. Картечен пистолет. Изглежда ни чака, сър.

Шали кимна мрачно.

— Вероятно използва онова тяло в градината като примамка. Иска да накара някой от нас да се приближи до вратата, за да се опита да го арестува, и сетне да открие огън — каза Шали и се обърна към Джейк. — Какво ще кажеш сега, а? Може би стои там, за да не му откраднат джуджетата от градината.

— Признавам, че нямам обяснение — отговори тя. — Но мисля, че трябва да чакаме.

— Какво? — изсмя се подигравателно Шали, който и не очакваше отговор. — Не могат ли да се приближат хората ти, командир?

— Няма проблем.

— Може да докараме прожектори пред къщата — предложи Джейк. — Имаме високоговорител.

— И да го уведомим, че сме тук, за да се окопае? В никакъв случай — заяви Шали. — Няма да рискувам с обсада. Последното, което искаме, е да довтаса пресата.

Ясно. В края на краищата Шали се грижеше за интересите на Министерството на вътрешните работи.

През това време командирът на Въоръжения тактически взвод бе извъртял малкия микрофон, прикрепен към шлема му, пред устата си и беше издал заповедта.

Няколко минути не се чуваше нищо, освен онова, което в тази част на Лондон можеше да мине за звука на тишината — уличното движение по Северното околовръстно шосе, усилената докрай стереоуредба „Никамвижън“, куче, използваше отсъствието на господаря си, за да се скъса от лай, фургон за сладолед, бълващ като обезумял мелодията „Ах, какво красиво утро“, и вятърът, клатещ рододендроните.

Джейк дишаше учестено. Все още не можеше да проумее какво точно не е наред с цялата ситуация. До полицейските коли спря дълъг черен мерцедес. Гилмор, облечен в смокинг, слезе от автомобила и посочи с пръст Шали. Онова, което каза, почти мигновено беше забравено.

Звукът от автоматично оръжие съвсем не е нещо обичайно за западните лондонски предградия. Там хората не са свикнали с този звук и мислят, че има късно или ранно увеселение с фойерверки, независимо от датата в календара. И в деветдесет и девет от случаите се оказва точно това. Но този път Джейк, Станли, Шали, Гилмор и командирът на взвода разбраха за какво става дума и инстинктивно залегнаха. Шали и Колингуд дори посегнаха към оръжията си.

— Сержант, какво става, по дяволите? — изкрещя в микрофона командирът.

Последва още един, по-продължителен гърмеж и после отново настъпи тишина. След минута-две от градината се чуха викове и Колингуд се изправи.

— Всичко свърши — каза той. — Човекът в къщата е арестуван.

— Слава богу — рече Гилмор.

— А стрелецът на верандата? — попита Джейк.

— Откри огън и беше застрелян — обясни командирът.

— Мъртъв ли е? — попита Гилмор.

Колингуд се намръщи. Беше объркан.

— В случаи, в които са замесени терористи, премахването е нещо обичайно. Освен ако няма изрични инструкции за противното.

Той погледна смутено Шали, сякаш търсеше потвърждение, че такива указания не са били дадени.

— И кой нареди извършването на тази операция?

Колингуд се намръщи още повече — усети, че нещо не е наред — и посочи Шали.

— Той, сър. Искам да кажа, старши полицейски офицер Шали.

Командирът отново долепи слушалката до ухото си и се обърна. Двама от членовете на взвода му водеха мъж в белезници.

Гилмор застана пред Шали, сякаш възнамеряваше да го целуне по бузите като френски генерал. Но поздравленията, които поднесе, бяха изпълнени със сарказъм.

— Браво, Шали, браво — мрачно каза той. — Ще получиш медал. Лично ще се погрижа за това. И лично ще ти го забода на гърдите. С шибан щик. Ако не греша, току-що сте успели да застреляте един от нашите хора. Въоръжената охрана от Специалното подразделение.

Челюстта на Шали увисна.

— Какво? Ама ние не знаехме! Искам да кажа, кого би трябвало да охранявам?