Филип Кер - Философско разследване

Джейк улови погледа на Чун. Той незаинтересовано сви рамене. Детектив инспектор Станли изучаваше съдържанието на чашата с чая си, сякаш търсеше ясновидски знак за бъдещата линия на разследването. Детектив сержант Джоунс, който трябваше да води протокола на заседанието, се прозяваше пред монитора на компютъра си. Джейк се усмихна, като видя, че е написал погрешно името на Кант. Уеъринг също го видя и укорително поклати глава.

— Да, разбира се — каза той. — Колко глупаво от моя страна. Семейството му е от Шотландия, но той е променил името си — първата буква е „К“, а не „С“. Дарвин е учил медицина в Единбург. Е, връзката е крехка, но все пак…

Джейк остави професора и доктор Клибъри да поразсъждават малко в тази езотерична насока и да се опита да установят поне някакви връзки между кодовите имена на деветте жертви, после се усмихна и каза:

— Предлагам да не се увличаме. Според мен най-важното е, че от списъка със сто и двайсет ВМЯ-отрицателни двайсет са с кодови имена на философи. Убиецът също носи кодово име на философ, както и няколко от жертвите му. Поразява ме фактът, че убиецът има чувство за хумор. Идеята един философ да убива себеподобните си го забавлява.

Уеъринг се замисли върху това.

— Но тогава защо не е избрал и деветимата по този начин, а само петима? — попита той.

— Шестима — обади се доктор Клибъри. — Не забравяйте Дарвин.

Джейк сви рамене.

— Вероятно за да не прозрем схема в убийствата.

Уеъринг въздъхна уморено.

— В такъв случай той си върши отлично работата.

Детектив сержант Джоунс отмести поглед от екрана.

— Питам се дали има познания по философия — каза той.

Джейк кимна.

— И аз си задавам същия въпрос.

Заседанието се проточи през остатъка от следобеда и накрая Джейк го обяви за закрито. В пет часа отиде да си купи кафе. Когато се върна, Чун я чакаше в кабинета й. Изглеждаше необичайно развълнуван.

— Какво ти става? — попита тя. — Да не си получил премия?

— Може би — ухили се той и размаха някакъв лист.

Джейк беше изтощена. Седна зад бюрото си и махна капачето на пластмасовата чаша с кафе. Заседанията винаги я караха да се чувства потисната.

— Да чуем.

— Едно произволно избрано име и телефонен номер току-що предизвикаха реакцията на компютъра с програмата „Ломброзо“ — обясни той. — Някакъв тип на име Джон Мартин Бабертън. В същото време полицейският компютър в Кидлингтън показа, че този Бабертън има криминално досие за компютърна измама и опит за убийство.

Джейк вдигна глава.

— Шегуваш се, нали?

Той погледна разпечатката, която държеше.

— А какво ще кажеш за това? Бабертън е завършил философия и история на психиатричните заболявания.

— Звучи твърде добре, за да е истина. Имаш ли досието му?

— Точно това е най-странното. В архивите не могат да намерят ръчно изготвеното досие. По всичко личи, че е изчезнало. Има само компютърно.

Чун й даде разпечатката и се вторачи в нея. Джейк задържа погледа си върху направения на лазерен принтер портрет на Бабертън.

— Тези портрети не са най-добрият начин да установиш нечия самоличност — каза тя. — Но имам чувството, че съм виждала този човек. Какво е кодовото му име?

— Сократ. Пак философ.

— Адрес?

— Има два известни. Единият е на компютърната разпечатка, а другият — в полицейското му досие.

— Кой от двата съответства на картата за самоличност?

— Този от полицейското досие.

„ВНИМАНИЕ. ИДЕНТИФИЦИРАНИЯТ СУБЕКТ Е ВМЯ-ОТРИЦАТЕЛЕН И СОМАТОГЕНННО ПРЕДРАЗПОЛОЖЕН КЪМ ТЕЖКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. ТРЯБВА ДА ПОДХОЖДАТЕ КЪМ НЕГО ВНИМАТЕЛНО. ЗА ПО-ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ВМЯ-ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОБАДИТЕ В ИНСТИТУТА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОЗЪКА, ПРОГРАМАТА «ЛОМБРОЗО». МОЛЯ, УНИЩОЖЕТЕ ТЕЗИ ДАННИ, СЛЕД КАТО ГИ ПРОЧЕТЕТЕ. КОПИЯТА И ЗАПИСИТЕ СА ЗАБРАНЕНИ. ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ Е НЕПРИЕМЛИВА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВО В СЪДА.“

Джейк захапа кичур от косите си и замислено го засмука.

— Тук има нещо странно — отбеляза тя. — Знаем, че някой с кодово име Витгенщайн е заличил данните за себе си от оригиналния списък на ВМЯ-отрицателните, нали?

— Точно така.

— Тогава кое е това компетентно копеле? Едва ли ще намериш по-подходящ заподозрян, дори да направиш конкурс.

На вратата се почука и в кабинета влезе старши полицейски офицер Шали.

В началните етапи на разследването, когато беше успешно заместен от Джейк, той не бе изразил желание отново да се включи в случая. Но след пресконференцията Шали придоби навика да влиза в кабинета й по всяко време на деня и да пита как върви разследването. Тя се зачуди дали този внезапно подновен интерес е спонтанен, или някой по-висшестоящ, вероятно Министерството на вътрешните работи, го кара да наблюдава развоя на нещата. Каквато и да беше причината, Джейк мразеше както да й се бъркат в работата, така и самия Шали. Той беше полицай със старомодни разбирания и мислеше, че жените са подходящи само за да съобщават лошите новини на семействата на загиналите при катастрофа.