Филип Кер - Философско разследване

— Думата „заподозрян“ ли чух, Джейк? — изрева той, потривайки ръце.

За миг на Джейк й хрумна да го излъже, но сетне промени решението си. Шали беше от онези старши полицаи, които не прощаваха, ако ги държиш в неведение. Тя каза на Чун да повтори обясненията си, после с нотка на предупреждение добави:

— Искам да поставя този човек под наблюдение. Това е само предпазна мярка, но в цялата история има нещо странно.

— Ще ти кажа кое е странното — изсумтя презрително Шали. — Онзи Джон Мартин Бабертън е странният. Чу го с ушите си. Той е психопат.

— Не — възрази Джейк. — Искам само да кажа, че всичко това е някак… твърде удобно.

— Какви ги говориш? Какво имаш предвид?

Джейк се запита дали наистина усеща мирис на алкохол в дъха му, или това се дължи на въображението й.

— Нямаш ли доверие в собствените си методи? Господи, предполага се, че това ще направи нещата удобни. Не всеки резултат трябва да идва от месеци на непосилен детективски труд. Не и в днешно време. Или става дума за проклетата женска интуиция, за която вечно дърдориш?

— Не — търпеливо каза Джейк. — И аз бих искала да изчакам малко. Да…

Но Шали вече говореше по видеотелефона.

— Искам Въоръжения тактически взвод незабавно да бъде приведен в готовност — излая той на стреснатия мъж, който се появи на екрана. — Какъв е проклетият адрес, сержант? Дай ми това листче.

Чун му даде разпечатката и погледна въпросително Джейк, докато Шали диктуваше адреса на командира на взвода. Тя безмълвно сви рамене, но когато Шали свърши с разговора, каза:

— Сержант Чун. За официалния протокол искам да отбележиш, че тези действия са предприети от старши полицейски офицер Шали, противно на моя съвет. По моя преценка…

— По дяволите твоята преценка — грубо я прекъсна Шали. — За каква се мислиш, по дяволите? Аз съм шеф на отдел „Убийства“, а не ти. Аз казвам кога да извършим арест и кога не. Може и да знаеш много за психологията на престъпника, но аз съм наясно с прилагането на закона и разпознавам престъпника, щом го видя. А сега, или ще участваш в това, или стой тук и се мръщи. Кое избираш?

Джейк усети, че присвива очи. Сети се за електронния бокс в чантата си и й се прииска да удари Шали. Едва прикри иронията в гласа си, когато отговори, че за нищо на света не би пропуснала това.

Но преди да последва Шали, се обади в кабинета на Гилмор.

Полицейската кола с Шали, Джейк и Станли излезе от Ню Скотланд Ярд, отправи се на север по Гроувнър стрийт, Парк Лейн, Еджуеър Роуд и зави на запад по магистрала А40. Пътят се извисяваше и снишаваше, докато накрая се озоваха на главната осемлентова магистрала, притиснати застрашително от две огромни цистерни за вода. Часът беше осем, но Уестуей още беше задръстен от прибиращите се коли. Шофьорите в миниатюрните хонди се бяха вторачили в леката железопътна линия над тях и вероятно завиждаха на пътниците, но пък във влака беше адски задушно. Джейк състрадателно поклати глава. Една от компенсациите, задето работеше в необичайни часове, беше, че когато отиваше или се връщаше в Ню Скотланд Ярд, пътищата бяха пусти.

Голямото полицейско БМВ се движеше мощно по платената магистрала без ограничение за скоростта, която срещу сто долара на ден беше сравнително свободна, с изключение на бързите и скъпи немски автомобили. Минаха покрай един небостъргач, сетне покрай друг — стърчащи в небето зайчарници с опушени прозорци.

След няколко минути стигнаха до Белия град — двете бетонни кули на Европейския телевизионен център, които се извисяваха над пейзажа като две рула тоалетна хартия. Джейк си помисли, че колкото повече работата я задържа извън дома й, толкова по-малък е шансът й да изпусне нещо хубаво по „Никамвижън“. Секунди по-късно вече минаваха покрай затвора „Уормуд Скръбс“, наскоро разширен за сметка на сградата на бившата болница „Хамърсмит“ и обграден с ничия територия, осеяна с прожектори и бодлива тел.

На кръстовище „Хангар“ колата зави на юг към Илинг и Джейк бързо загуби чувство за ориентация в лабиринта тихи крайградски пътища, които се виеха покрай игрището за голф на „Хонда Корпорейшън“. В края на един от пътищата, вече блокиран от полицията, видяха облечения в бронежилетка командир на Въоръжения тактически взвод.

— Обградихме мястото, сър — каза той, посочвайки голяма усамотена къща, построена върху площ от около един декар. — Момчетата вече огледаха района. Явно във високите треви до тенискортовете лежи човешко тяло.