Филип Кер - Философско разследване

— Него — отговори Гилмор.

Двамата полицаи от Въоръжения тактически взвод представиха задържания — дебел нещастен и ядосан мъж. От носа и устата му капеше кръв в резултат от удара с приклада на картечния пистолет. Русите му коси бяха разрошени, а ризата — скъсана, но нямаше съмнение, че това е внушителната фигура на министър-председателя в сянка Тони Бедфорд, член на парламента.

— Ще разберете, че не мога да го докажа. Отчасти това са само догадките на сержант Чун и моите. И ще отнеме известно време, докато всичко се включи в контекста на официалния доклад…

Ден по-късно, когато по случая на Шали се водеше следствие, Гилмор, Джейк и Станли слушаха обяснения за случилото се от инспектор Кормак от Отдела за компютърни престъпления. Четиримата се бяха настанили в кабинета на Гилмор в Ню Скотланд Ярд.

— Продължавай, Кормак — изръмжа Гилмор. — И се постарай да не усложняваш нещата.

— Добре. Ами ето какво е станало — започна да обяснява Кормак. — Витгенщайн трябва да е проникнал в полицейския компютър, вероятно с намерението да остави съобщение за главния инспектор. Но докато е там, той решава да разгледа системата и открива програмата с произволно избраните имена и номера на сержант Чун. Хрумва му идея. Създава полицейско досие на името на мъжа, когото смята да убие — ВМЯ-отрицателен, кодово име Сократ, истинско име Джон Мартин Бабертън — тялото, намерено в градината на господин Бедфорд. Приписва на Бабертън биография, която е много подходяща за нас — идеалният заподозрян, на какъвто няма да можем да устоим. И тъй като има чувство за хумор, Витгенщайн добавя една-две подробности, като домашния адрес и снимката на господин Бедфорд.

— Това се казва чувство за хумор — отбеляза Гилмор. — Но откъде е взел адреса и снимката на Бедфорд? Ето това искам да знам.

Кормак трепна.

— Изглежда, от нашите файлове.

— Какво?

— Информационната система на Европейската общност разполага с досие за всеки. Изглежда, за господин Бедфорд е имало нещичко. За гражданско неподчинение по време на протестните шествия срещу наказателната кома преди няколко години. Бил е арестуван, задето е попречил на полицай да изпълни служебния си дълг. Витгенщайн е трябвало само да подаде команда на нашия компютър да прехвърли някои от детайлите на господин Бедфорд във файла на Джон Бабертън. Мъртвия.

— Той не е единственият — мрачно се обади Гилмор.

— Моля?

— Нищо. И какво е направил после?

— Ами, след като е убил жертвата и я е оставил в градината на господин Бедфорд — поне така предполагаме, Витгенщайн е трябвало да активира името на Бабертън в програмата „Ломброзо“. И само е добавил името и телефонния му номер на първо място в произволния списък на Чун. Ако някой беше проверил, щеше да види, че адресът, който е използвал, съответства само на адреса във файла на „Ломброзо“, а не на фалшивото досие в полицейския компютър с адреса на господин Бедфорд. Човек би си помислил, че адресът в „Ломброзо“ е стар. И, разбира се, липсва ръчно написано досие за Джон Бабертън — още едно несъответствие. Освен това, ако Бабертън имаше криминално досие по времето, когато е бил изследван от хората, работещи по програмата „Ломброзо“, това щеше да е отразено в картата му за самоличност.

Гилмор кимна замислено.

— Защо смяташ, че Витгенщайн е проникнал в нашия компютър с намерението да остави съобщение за главния инспектор?

— Ами, като се има предвид какво се случи, сър… — почна Кормак и понеже Гилмор не каза нищо, добави: — Чух, че е оставил диск за главен инспектор Джейкович. В устата на убития.

— Кой ти каза това?

— Детектив сержант Чун.

— Не е трябвало да го прави. И без това нещата с пресата са доста неприятни. Ако разберат, че убиецът е установил контакт с нас, няма и да чуем как ще завърши цялата история. Така че си дръжте устата затворени. Ясно ли е?

— Да.

— Още един въпрос и си свободен, Кормак. Въз основа на догадките за проникването в собствената ни информационна база данни, убеден ли си, че предприетата операция беше необмислена и прибързана?

Кормак кимна.

— Напълно, сър.

Гилмор се усмихна дяволито.

— Благодаря, инспекторе. Това беше всичко.

Кормак излезе и в стаята настъпи тишина. После детектив инспектор Станли попита помощник-комисаря какво ще стане с Шали. Гилмор красноречиво прокара пръст пред гърлото си и поклати глава.

— Нямам друг избор — обясни той. — Разбира се, ще има официално разследване, но като се има предвид онова, което току-що каза Кормак, решението е ясно. Много неприятно. Той беше добро ченге.