Филип Кер - Философско разследване

„За един отговор, който не може да бъде изречен, не може да бъде изречен и въпросът.“

„Ето защо, пистолетът говори вместо мен. Безмълвно.“

— Господи — промълви Гилмор след няколко секунди. — Това ли е всичко?

— Само първата страна — отговори Джейк, извади диска и го обърна.

— Господи — повтори Гилмор. — Имате работа с напълно невменяем. Няма грешка.

Той погледна детектив инспектор Станли, търсейки подкрепа за мнението си.

— Така изглежда — съгласи се Станли.

— Професор Уеъринг чу ли това?

— Да — отговори Джейк. — Препоръча ми да говоря с експерт. Един професор по философия на морала от университета в Кеймбридж.

— Като слушам този диск си мисля, че по-скоро ви трябва професор по психиатрия. Нали, Станли?

Детективът се усмихна и сви рамене.

— Струва ми се, че в края на краищата този тип е педераст — добави Гилмор.

— Точно това не ме интересува — каза Джейк. — Но след като го споменахте, той може наистина да е хомосексуалист. Да убива събратята си, както нарича другите ВМЯ-отрицателни, може би е начин да идеализира хомосексуалните си наклонности. Да ни накара да загубим време, като насочим разследването към средите на педерастите. Както и в предишните случаи, няма доказателства, че е имал полов контакт с убития. Никакви.

— Всъщност сексуалните предпочитания на истинския Витгенщайн често са били поставяни под въпрос. Някои биографи предполагат, че е бил активен и ненаситен хомосексуалист, но за това няма доказателства.

Гилмор се усмихна смутено.

— Ще изслушаме ли и втората страна на диска? — попита Джейк и включи диск-плейъра.

„Поздравления за Полицайката — каза гласът. — Онази вечер гледах шоуто ти по телевизията. Благодаря за любезното предположение относно моята уравновесеност и перспективи. Не се тревожи. Вече съм обмислил внимателно защитата си в малко вероятния, но все пак логически възможен случай на ареста ми. Сигурен съм, че ще удовлетворя изискванията на съда и успешно ще пледирам за невинност поради невменяемост. Ще съумея да докажа, че самото изследване «Ломброзо» е нарушило равновесието на моя и без това лабилен мозък. В същото време ще подам граждански иск за нанесени щети на основание задължението да се грижат за мен и на приемливата предсказуемост на факта, че съм преживял нервен шок в резултат на теста. И когато всичко това свърши и връзката между убийствата стане публично достояние, предполагам, че мнозина от близките на жертвите ще поискат да съдят Института за изследване на мозъка. Но това е друг въпрос.“

Гласът беше хладен, спокоен и без акцент — също както Тони го бе описал „като на говорител по Би Би Си“. Но беше почти като на робот. Нямаше преходи от една тоналност в друга, нямаше ритъм, нито особености в произношението, които биха издали областта на произхода. Придобито произношение, както понякога го описват. Джейк потрепери, докато го слушаше.

„Твоето предположение, че събратята ми са невинни, ме ядоса. Истината е, че аз оказвам на обществото неоценима услуга. Това са потенциално опасни мъже, които не могат да бъдат оставени на свобода. Логичното продължение на техния живот е минимум затворничество. Но след нашествието на официалната политика на полицейските агенти да застрелват всеки такъв човек и въвеждането на наказателната кома като нов крайъгълен камък в наказателната теория, хвърлянето в затвора на извършителите на тежки престъпления е само от вторично значение за вманиачената по ниските цени администрация. В резултат на този правителствен пример аз съм принуден да убивам — хуманно, ефикасно и по възможност, създавайки минимум неудобство на обществото.“

Витгенщайн си позволи да се изсмее тържествуващо.

„Знаеш ли, вместо да се опитваш да ме хванеш, би трябвало да си ми благодарна, Полицайке. Само си помисли колко много от събратята ми могат да станат убийци на жени. Утрешни маниаци. С това се занимаваш, нали? Със серийни убийци на жени? Поне така пише във вестниците, а ние вярваме на всичко, което прочетем в тях, нали? Като например за смелата борба за живот на горкия Мейхю. — Витгенщайн отново се изсмя. — Както и да е, само се запитай колко хора можеха да бъдат спасени за сметка на неколцината вече пожертвани. Това не е ли един вид утилитаризъм? Ти ме предизвика да се свържа с теб, Полицайке. И аз го сторих. Семантично и синтактично това послание — или поне първата част — няма да ти хареса. Несъмнено ти би предпочела да бях по-очебиен престъпник. И да имаше няколко улики, по които да ме проследиш и намериш. Съжалявам. Ще се старая повече следващия път, когато играем нашата малка игра. Очаквай в близко бъдеще да ти се обадя по телефона и да ти кажа къде да намериш поредния труп. И благодаря. Така е много по-забавно. Откровено казано, беше започнало да ми става скучно да екзекутирам събратята си един по един, ден след ден… А дотогава те приканвам да обмислиш внимателно граматиката на онова, което ще кажеш. Запомни, че когато рано или късно ние общуваме в истинския смисъл на думата, разговорът ни ще бъде философски. Така че се подготви.