Филип Кер - Философско разследване

Джейк изключи диск-плейъра.

— Не бях чувал такова нещо — рече Гилмор.

— Да, необикновено е — призна тя. — Но чувството за всесилност и непобедимост на субекта е типично за случаите, когато серийните убийци са се свързвали с полицията. Това е нещо, с което съм запозната. Дори Джак Изкормвача е казал на полицията, че няма да го хванат. Ето защо, поне в това отношение Витгенщайн отговаря на този тип убийци.

Гилмор кимна одобрително.

— Сигурен съм, че знаеш какво правиш, Джейк.

Макар да беше убедена в правотата си, безплътните думи на убиеца я накараха да се почувства неуверена. В твърденията му имаше известна логика относно необходимостта да премахва ВМЯ-отрицателните. Та нали и самата тя бе споменала нещо такова.

Когато Джейк се върна в кабинета си, Ед Крашо седеше зад бюрото й и пишеше нещо. Щом я видя, той смачка листчето, стана и я изгледа някак глуповато.

— Знам, че си заета с онова, другото — каза Ед, — но сигурно ще ти е интересно да узнаеш нещо.

Тя затвори вратата, промъкна се покрай огромното туловище на Крашо и се отпусна на стола си. Усети, че се изчервява.

— Да не съм ти бавачка?

Той пристъпи смутено от крак на крак.

Джейк въздъхна и затвори очи.

— Съжалявам, Ед. Това е от онова, другото, както се изрази. То ме изтощи. Седни.

И му посочи стола от другата страна на бюрото.

Крашо се настани и отвори уста да каже нещо, но тя го спря.

— Не, замълчи за миг. Остави ме да се опитам да проясня мислите си.

Той кимна, оправи колана си и се облегна на стола.

Джейк отвори чантата си, извади огледалце и освежи грима си, сякаш се опитваше да си придаде по-човешки вид. Очите й бяха кървясали, а косите — разрошени. Краищата бяха нацъфтели. Не си спомняше кога за последен път е ходила на фризьор. В същото време, с крайчеца на окото си, забеляза, че Крашо е напълнял. Сивият костюм беше опънат по тялото му. Той беше наистина много едър, но сега се виждаше, че е предразположен и към затлъстяване. Розовата му кожа подсилваше това възприятие. Той прекарваше твърде много време в кабинета си и вероятно не се хранеше както трябва. Лесно е да загубиш форма, когато работиш в Ню Скотланд Ярд. Джейк се смяташе за късметлийка, защото яденето не я интересуваше много.

Тя намери червилото си и във въображението й се появиха думите, написани върху трупа на Мери Улнот. Докосна ъгълчетата на ромбовидните си устни и вторачена в бледочервения цвят, попита:

— И така, с каква улика разполагаме, Ед?

Крашо отвори кафявата папка на коленете си, извади лист жълта хартия и й го подаде.

— Подробен лабораторен доклад за дрехите на убитото момиче. На яката на якето има леки следи от зехтин. Майка й каза, че Мери пазела дрехите си. Харчела много пари за тях и редовно ги давала на химическо чистене. Затова има вероятност следите от зехтин да са от ръцете на убиеца. И по дрехите на другите жертви има следи от зехтин.

Джейк погледна листа.

— „Студено пресовани маслини от областта Тоскана в Италия“ — прочете тя. — Интересно. Значи търсим…

— … макаронаджия — ухили се Крашо, сетне поклати глава, за да покаже, че се шегува. — Някой, който яде пица с пръсти. Или може би човек, който ги приготвя.

— От тази гледна точка може да е всеки, който готви. Мисля, че и аз имам италиански зехтин вкъщи.

„И вероятно това е всичко, което имам“ — помисли Джейк. Кухнята й беше оборудвана с всевъзможни съвременни уреди, но храната беше съвсем малко. Все не й оставаше време да пазарува.

Тя върна листа на Крашо.

— Виж какво, провери дали този зехтин идва от определен доставчик.

— Няма да е лесно — отговори Ед. — Зехтинът е много разпространен.

Джейк се усмихна.

— Така е, но все пак направи всичко възможно. Между другото, как върви операцията в книжарницата за криминална литература?

— Засега нищо.

— Прегледай книгите. Може би нашият убиец е оставил следи от зехтин.

Крашо кимна.

— Нещо друго?

— Ами не — отговори той, но остана на стола си, двусмислено клатейки глава. — Всъщност да. Някои хора от отдела се питаха какво ще стане с Шали.

— Временно е отстранен от длъжността и няма да получава пълна заплата. Само това мога да ти кажа, Ед.

— Срамота. По-добре би било да го окачат на въжето. Говори се, че неговата некомпетентност е довела до убийството на онова ченге.

— Това ще реши следствието — заяви Джейк.

— Предполагам — рече Крашо и стана. — Между другото, как върви онова, другото? Има ли напредък?