Филип Кер - Философско разследване

Това беше чист садизъм, още по-удовлетворяващ за Джейк, защото дотогава тя вече беше сигурна, че не е така. Знаеше го със същата убеденост, както и че баща й умира.

Прогонвайки този и други спомени, тя се извърна от прозореца и застана пред ярко пламтящия огън в камината. След като се стопли, разгледа книгите на директора. Някои бяха написани от него и тя дори беше чела една от тях.

Макар че професор Джеймсън Ланг преподаваше философия в Кеймбридж от десет години, за публиката той беше известен повече като автор на поредица от радващи се на голям успех детективски романи. Джейк беше чела първия — история, в която философът Платон по време на посещението си в Сицилия през 388 г.пр. Хр. се въплътява в ролята на детектив, за да разкрие убийството на един от придворните на цар Дионисий Сиракузки. Джейк си спомни, че при разкриването на престъплението (с помощта на математическите принципи на Питагор) по молба на самия цар, Платон несъзнателно обижда младия тиранин, който продава философа детектив в робство.

„Добре че столичната полиция има представители в профсъюза“ — помисли Джейк. По времето на Платон малцина са приветствали Истината. Истината означаваше съдебен процес и никой освен адвокатите не се радваше на това. Със сигурност не и убиецът, нито семейството на жертвата, което често гледаше на криминалното разследване като на непозволена намеса в личния живот. Казват, че справедливостта трябва не само да възтържествува, но и хората да видят това. Но Джейк изпитваше съмнения по този въпрос. От опит знаеше, че повечето хора предпочитат нещата да стават под масата. На никого не му пукаше особено, ако в затвора отидеше невинен човек или ако застреляха терорист, докато се предаваше. Никой не ти благодареше, ако възбудиш наказателно следствие срещу някого и после настояваш това да стане публично достояние. Също както в романа на Ланг. Платон казва на Дионисий: „Не всяка истина звучи приятно като птичата песен. Не всяко разкритие се приветства от окултистите. Не всяка светлина се одобрява от мрака.“ Каквото и да мислеха за неговия стил, в тази мисъл се съдържаше много.

Директорът на колежа се появи и се извини за забавянето. Редакторът му се обадил, за да уточнят някои неща, преди да пуснат за печат новата му книга. Джейк попита дали романът е пак с Платон и той отговори утвърдително. Джеймсън Ланг, хубав мъж, облечен в кариран костюм с жилетка, изглеждаше поласкан. Русокос, синеок и със срамежливо стиснати устни, което му придаваше вид на прекарал лек удар, Ланг олицетворяваше същността на английското, макар да беше шотландец.

— Колко мило от ваша страна, че го казвате — провлечено каза той с глас, който би подхождал на някой старомоден джентълменски клуб, и й предложи шери.

Докато той пълнеше чашите от кристалната гарафа, Джейк погледна картината над камината, която беше отрупана с порцеланови фигурки. Пейзажът беше аркадийски и изглеждаше неясно алегоричен. Ланг й даде чаша и се наведе да разрови въглените в огъня. Забелязвайки интереса на Джейк към картината, той каза: „Веронезе“, сетне я покани да седне и се настани на креслото срещу нея.

— На колежа е… Вашето обаждане ме заинтригува, главен инспектор — каза той и отпи малка глътка от шерито. — И като философ, и като човек, изпитващ огромен интерес към… детективските форми.

Очите му се присвиха и Джейк се запита дали не намеква за тялото й.

— С какво по-точно мога да ви помогна?

— Имам няколко въпроса, на които се надявам да отговорите, професоре.

Кривата му усмивка бавно стана по-широка.

— Бертранд Ръсел е казал, че философията се състои от въпроси, на които не можем да отговорим.

— Никога не съм се смятала за философ — призна тя.

— О, но би трябвало, главен инспектор. Замислете се върху това.

Джейк се усмихна.

— Защо не ми изнесете кратка лекция?

Ланг се намръщи. Не беше сигурен дали не го иронизира.

— Говоря сериозно — добави Джейк. — Интересно ми е.

Устните на Ланг отново се отпуснаха в усмивка. Беше ясно, че това е тема, която дълго е обмислял и която обича да обсъжда.

— Добре — започна той. — И детективската работа, и философията поддържат идеята, че нещо може да бъде опознато. Сцената на нашата дейност идва с уликите, които трябва да подредим, за да получим достоверна картина на действителността. И двамата взимаме присърце усилията си — търсене на смисъла и на истината, които поради някакви причини са били скрити. Истината, която съществува под повърхността. Стремим се да проникнем под повърхността и това проникване наричаме познание… Докато извършването на престъпление е нещо естествено, задачата на детектива, както и на философа, е противоестествена. Тя включва критичен анализ на различни предположения и поставянето под въпрос на някои схващания. Например вие се стремите да докажете нечие алиби, така както аз се опитвам да проверя достоверността на някое предположение. Това е едно и също и съдържа търсене на яснота. Няма значение как го описвате. Налице е общото намерение да извлечем формата от бога на Бъркотията. Разбира се, понякога това не е популярно и кара повечето хора да се чувстват несигурни. Те често се съпротивляват срещу онова, което правим.