Филип Кер - Философско разследване

Тя поклати глава.

— Както и да го направи, можете да се обзаложите, че ще бъде твърде хитър, за да го проследим. Предполагам, че ще използва клетъчен телефон от кола, която ще открадне. Ако ни се обади от някой многоетажен паркинг в централен Лондон, никога няма да го намерим.

— Тогава по-добре да помислим как ще се свържем, когато той се обади. Ако ще ви помагам, трябва да съм до вас. Съжалявам, че в момента не мога да напусна Кеймбридж. Поне още една седмица.

— Има ли тук видеотелефон?

Професорът поклати глава.

— Не. Финансовите възможности на Тринити Колидж не са такива, каквито бяха. Същото се отнася и за целия университет. Затова имаме чудовища като „Ямаха“. Тринити вече е принуден да продаде уникалната си винарска изба.

— Искате ли да ви инсталираме видеотелефон тук, професоре? Моите хора ще монтират постоянна телекомуникационна връзка между нас. По този начин, когато убиецът се обади, вие ще можете да участвате в разговора ни.

Джеймсън Ланг сви рамене.

— Стига да не трябва да правя нещо техническо. За разлика от Витгенщайн, който е бил много сръчен, аз не притежавам никакви практически умения.

— Необходимо е само да натиснете едно копче.

— Много добре. С удоволствие ще го направя.

— Тогава незабавно ще уредя въпроса.

Джейк се приготви да си тръгне.

— Можете да оставите диска, ако искате — предложи Ланг. — Бих желал да го чуя още веднъж, ако е възможно. Може да съм пропуснал нещо. Вероятно ще ви е интересно да знаете, че Витгенщайн е обожавал детективските истории. От американския тип. Сигурно ще е важно за разследването ви, че той не е разчитал на така наречения дедуктивен метод на Шерлок Холмс. Обичал е детективите да действат интуитивно. Ако допуснем, че вашият убиец разсъждава по същия начин, доверието в собствената ви интуиция може да се окаже много полезно. С тази цел искам да ви предложа нещо, докато сте още тук. Искате ли да видите стаите на Витгенщайн?

— С удоволствие.

— Да, мисля, че ще ви се сторят интересни. Не приличат на моите, естествено. Не, той е бил много по-скромен. Знаете, че произхожда от едно от най-богатите семейства в Австрия и е протестирал срещу всичко, което му е напомняло за предишния привилегирован луксозен живот. До такава степен, че дори си е позволил краткотраен флирт с комунизма. Няма да ви придружа. Ако го сторя, вероятно ще ви разкажа цялата му биография. Ще накарам някой да дойде с вас.

Директорът се приближи до телефона и се обади на портиера. После каза довиждане на Джейк.

Тя отново прекоси вътрешния двор и видя, че на стъпалата пред будката на портиера стои човек, който чака да я придружи по време на обиколката.

Той я поведе към главната порта. Излязоха на улицата.

— Това е Хюъл Корт — обясни мъжът, докато минаваха под друг старинен свод. — И така, кой е живял тук?

— Лудвиг Витгенщайн — отговори тя. — Велик философ от Кеймбридж.

Той кимна.

— Идват ли много хора да видят стаите му? — попита Джейк. Питаше се дали и убиецът е направил подобно поклонение.

— Ами аз съм тук от десет години и доколкото си спомням, вие сте първата.

Приближиха се до малкото стълбище със стени, боядисани в червеникава охра.

— На горния етаж е — каза човекът и тръгна напред. — Веднъж гледах един философ по телевизията. Беше вече към стоте. Питат го: след като сте живели толкова дълго, можете ли да предложите на човечеството някакъв съвет? Философът се засмя и отговори, че не може. После каза: „Всъщност мога. Не помагайте на децата си“. Какво ще кажете за това, а? Какъв стиснат дърт мръсник, нали? Какво знаят философите за истинския живот, питам аз.

Джейк, която не бе получила нищо, освен пречки от страна на баща си, призна, че в думите му може би има известна истина.

Изкачването по стълбите свърши пред обикновена черна врата, на която бе написано името на обитателя, С. фон Хайсмайер. Джейк се зачуди дали името е австрийско и ако е така, дали в това има нещо подозрително.

Придружителят й почука на вратата и зачака.

— Ако студентът е вътре, ще трябва да поискаме разрешение — каза той и отново потропа.

След като не чу отговор, човекът извади връзка ключове и отвори вратата.

Стаите бяха олицетворение на простотата. Имаше кухня, дневна и спалня. Оранжевият диван и кресло бяха толкова трудно възприемливи за окото, колкото и синият килим. Единичното легло с обикновената си пурпурна покривка бе грижливо оправено. Кухнята беше чиста и подредена. На поставката съхнеха три чинии.