Филип Кер - Философско разследване

Ланг отпи още малко от превъзходното шери и облегна глава на покривчицата на креслото.

— Нашата работа често е повтаряща се, простира се извън познатите и вече открити области и разчупва стереотипните изводи, които може да са направени от други или от самите нас. Всъщност нашата сизифовска съдба е често да внасяме поправки в онова, което вече е било извършено, за да разберем по-ясно същността на проблемите. Как се справям дотук?

— Добре — отговори Джейк.

Ланг кимна.

— Въпреки резервираността на Ницше относно диалектичния метод, че всичко е риторична игра, нашият стремеж към истината, със структурата си въпрос-отговор, произлиза от диалогичната форма на Сократ. Ако възникне объркване, това е защото за неопитното око ние сякаш винаги търсим отговори, но също толкова често търсим и въпроси. Истинската трудност на онова, което и двамата правим, е опитът да вникнем в аномалията на привидно познатото и после да формулираме някои наистина полезни въпроси за това. В най-чистия си вид нашата работа е тясно интелектуална дейност, включваща диалог с миналото. И ако се проваляме, това е заради някое невярно предположение или концептуална грешка в нашата познавателна и обяснителна дейност… Разбира се, липсата на доказателства е често срещан проблем в нашата дейност. По-голямата част от най-хубавата ни работа претърпява неуспех, защото не сме способни да докажем валидността на нашия начин на мислене.

Джейк се усмихна.

— Да. И все пак ми се струва, че аз имам едно голямо преимущество пред вас, професоре. Понякога ми липсват доказателства за моите хипотези. Но аз винаги мога да подведа заподозрения да направи самопризнания. А от време на време и нещо по-лошо.

— И философите имат своите интелектуални трикове. Но ми е ясно какво имате предвид.

— Сега разбирам как сте успели да направите от Платон детектив. И защо всичко в романите ви звучи толкова достоверно. Питам се какво ли би си помислил за нас.

— Кой? Платон ли?

Джейк кимна.

— О, сигурен съм, че щеше да ви хареса, главен инспектор. Като помощник-пазител, служещ на държавата, вие се доближавате до представите му.

— С изключение на факта, че съм жена.

— По принцип Платон е бил за равноправие между половете. Ето защо мисля, че това не би било проблем. От друга страна, няма съмнение, че не би одобрил мен.

— Нима? И защо?

— Философ и същевременно писател? Немислимо. Платон е ненавиждал всяка форма на изкуството. Затова да пиша романи за него е толкова забавно.

Ланг стана и донесе гарафата с шерито.

— Да ви налея ли още?

Джейк подаде чашата си.

— Но аз ви разсейвам, главен инспектор. Убеден съм, че не сте дошли чак дотук, за да чуете една лекция по философия.

— Точно такова е намерението ми, професоре. Но ме интересува не Платон, а Витгенщайн.

— Не е ли така с всеки? — мрачно отбеляза той и отново седна. — Ами дошли сте където трябва. Витгенщайн е учил и преподавал в този колеж. Какво искате да знаете за него? Че е бил гений, но е грешал? Не, това е несправедливо. Но темата е твърде вълнуваща, главен инспектор. Обичам да чета конспиративни теории във вестниците, но да не би да искате да кажете, че е бил убит? Че преди шейсет и няколко години някой го е очистил? От онова, което съм чел за него съм научил, че той е бил много досаден и педантичен човек. Идеален кандидат за убийство.

Джейк се усмихна и поклати глава.

— Не, не става дума за това. Но преди да ви кажа, трябва да поискам уверението ви, че разговорът ще остане строго поверителен. Заложен е животът на някои хора.

— Имате думата ми, но при едно условие. Да ми разкажете всичко, докато обядваме.

— Добре, стига това да не ви притеснява.

— Съвсем не. Госпожа Хиндли винаги готви в големи количества, в случай че поканя някого на гости.

Джейк му благодари и тръгнаха към трапезарията, където икономката им поднесе пилешка супа, месо с фасул и накрая — крем с ориз и парченца мандарини. Докато се хранеха, Джейк разказа на професора онова, което знаеше — за програмата „Ломброзо“ и как някой с кодово име Витгенщайн е убил неколцина ВМЯ-отрицателни мъже. А после, докато пиеха кафе, му пусна диска.

Ланг слушаше гласа на убиеца унесен и съсредоточен. От време на време отбелязваше нещо в тефтерчето, което извади от джоба на сакото си. А понякога, намръщен от ужас, бавно поклащаше глава. Когато едната страна на диска свърши, Джейк пусна втората. Професорът се усмихна подигравателно на някои от твърденията, но накрая кимна недвусмислено и отрони: