Филип Кер - Философско разследване

Щом свърших с процедурите за започването на деня, се изкъпах, закусих и прегледах неделните вестници, търсейки нещо, свързано с моята история. Както обикновено, имаше репортаж — убиеш ли достатъчно хора, всеки ден пише нещо за теб. Този път имаше цветна снимка на жертвите, в ненужно ярък едър план на пръснатите им черепи и мъртви тела.

Имаше и хубави снимки на Полицайката, заснета по време на трогателната й пресконференция. Те показваха една наистина красива жена — факт, който досега не ми беше ясен, макар телевизията да е високоразделна. Но това едва ли трябва да ме изненадва. Телевизията, дори високоразделната, прави странни неща с хората. Уголемява главите им и ги прави по-високи. Накратко, те изглеждат съвсем различни от онова, което са в действителност. Такъв беше случаят и с Полицайката.

Явно произходът й е еврейски. Името й също говори за това. Външността й го потвърждава. Чернокоса красавица със светлозелени очи и скули, сякаш изсечени от чист мрамор. (Никога не ме е бивало в поезията.) Брадичката й е волева и прави пълните устни неотстъпчиви като на изпълнен с оптимизъм търговски пътник. Въпреки това в ъгъла, под който държи главата си, има нещо кокетно, както и в нацупените тъмночервени устни — достатъчно, за да омекоти непреклонния, проницателен поглед, който лесно може да се превърне в презрителен. Лице на полицайка, макар и изискано. Лейди Презрение.

Мисля, че като ученичка е спортувала активно. Трудно е да се каже от телевизията и от снимките, но смятам, че е висока. Предполагам, че е била капитан на отбора по баскетбол, а с тези дълги силни крака — вероятно талантлива състезателка по висок скок. Смея да твърдя, че шортите й са били един номер по-тесни и е разбила доста сърца.

Изглежда заплашителна и не бих се учудил, ако е имала няколко незадоволителни връзки с момчета, които са установили, че не могат да се мерят с преждевременната й зрелост. Съмнявам се дали са пренасочили страха си от властната й физика срещу самата нея, за да потърсят утеха и защита. Дали са я наричали с обидни прякори заради ръста й?

Във вестника има малко информация за Полицайката. Пише само, че е на трийсет и седем години, завършила е колеж в Кеймбридж и от тринайсет години работи в столичната полиция като специалист в разследването на серийни убийства. Провървя ми, че получих достъп до досието й в полицейския компютър, където бяха отбелязани името и адреса й.

Лениво изкопирах снимките й на компютъра си — използвах триизмерното устройство за визуализация и я въртях насам-натам като кукла. Но това скоро ми омръзна и отидох да си направя кафе.

Преглеждах едно порнографско списание, когато ми хрумна да видя Полицайката гола. Бързо се върнах при компютъра, изкопирах на програмата няколко подбрани снимки и започнах да монтирам фотоколажи на главата й върху различни голи женски тела.

Реших, че гърдите й не са нито твърде малки, нито твърде големи, а зърната вероятно още не са просветлели от бременност. Окосмяването между бедрата беше проблем. Едната от жените, които намерих, беше недостатъчно окосмена, друга — твърде обрасла. Бях принуден да потърся още списания. Фотографиите в тях бяха по-хубави и по-ясни. Захраних ги в компютъра и Полицайката седна, облечена само в бели чорапи с ластик. Краката й бяха вдигнати толкова високо, че почти скриваха устата. Подръпваше безупречните устни на влагалището си с хубавия си маникюр и ми позволяваше да надникна вътре.

В друга поредица от снимки намерих момиче, чието положение на главата напълно съответстваше на размерите на фотографиите на Полицайката. Девойката беше заснета, докато правеше орална любов с един мъж, а после — и по време на полово сношение. Когато съчетах тези снимки с фотографиите на Полицайката, видях колко малко удоволствие би изживяла тя от хетеросексуалния контакт. Разбира се, това беше изписано на лицето й — седеше пред журналистите на пресконференцията като пред възбуден пенис. Но независимо от всичко се досетих как би изглеждала по-добре.

Използвайки метода на контраста, намерих няколко снимки на същия фотомодел, но този път отдала се на лесбийска любов. Това сексуално поведение подхождаше много повече на Полицайката и аз успях да направя фотомонтаж, на който тя смучеше шоколаденокафявия клитор на друго момиче.

След цялото това вълнение, което почувствах в слабините, просто трябваше да правя секс с нея, или по-скоро с нейното виртуално изображение. Затова изкопирах снимката на апаратурата за виртуална реалност и облякох сензорно-тактилния костюм. После разопаковах виртуалния презерватив и преди да включа костюма към терминала, го надянах на възбудения си пенис. Когато всичко беше готово си сложих шлема, включих се в компютъра и започнах да проверявам изправността на системата като пилот, подготвящ се да извърши изпитателен полет с „Х-15“. Това беше, за да избегна злополуки в резултат на внезапен прилив на виртуална реалност в ушите или — най-важното — в пениса.