Филип Кер - Философско разследване

После спуснах предната част на шлема.

И Полицайката застана пред мен на една красива горска поляна, като самата Ева, само със смокинов лист, прикриващ голотата й. Образът леко се замъгли, когато пристъпих към нея, и аз нагласих визьора. Сетне протегнах ръка и погалих гърдите й, за да изпробвам сензорната ръкавица. Зърната й мигновено се втвърдиха. После й ударих един шамар, за да изпробвам качеството на звука, което беше чудесно. Полицайката пое удара с вик на болка, но без укор. Стоеше в очакване на следващия ми програмиран ход. Накарах я да коленичи, за да проверя презерватива, и усетих как устните й обвиват пениса ми. Всичко работеше без засечка. Виртуалната реалност е почти неразличима от действителността. (Понякога имам чувството, че животът ми е виртуална реалност. Или може би обратното?) Дори по-хубава. Във виртуалната реалност няма закони.

И после я чуках — бавно, отзад, отпред, приведена, с крака, разтворени по-широко от краката на балерина, в устата, в задника…

Е, поне съм жив. Щом работя и изпитвам сладострастие, нещата не са толкова зле.

Разбира се, това събуждане на сексуалния импулс от контакта с Полицайката беше достатъчно, за да унищожи каквато и да било любов, която може да съм изпитвал към нея.

За съжаление, още не съществува технология, която да ми даде възможност да запиша всичко това на филм. Ето защо по-късно трябваше да се задоволя с няколкото фотомонтажа, които направих на компютъра и сложих в един плик, за да ги изпратя на домашния адрес на Полицайката.

След като се върнах в действителността, прочетох докрай досието й, съдържащо откъси от речта й на някаква конференция на Европейската общност по въпросите на прилагането на закона. Тя започва от „Упадъкът на убийството в английски стил“ (не е ли така с всички останали убийства?) от Джордж Оруел и доказва, че броят на убийствата в холивудски стил се е увеличил, като има предвид привидно немотивираните серийни убийства на жени, които изглежда са на мода в днешно време. В думите й има нещо вярно (макар да имам чувството, че пропуска културното значение на убийството за нашето общество).

Мисля да си запиша някои неща от доклада й. Мога да й дам няколко примера. Но не трябва ли нейното схващане да е по-задълбочено от примерите, които бих дал? Не съм ли в състояние да предложа нещо повече, отколкото мога да дам в едно обяснение? В края на краищата, можеш ли да обясниш на друг онова, което самият ти не разбираш? Тя всъщност ще трябва да се досети какви са намеренията ми. Но въпреки това мисля, че си струва да опитам.

Ако съумея да се изразя добре, да попълня пропуските, да добавя светлосенки и да оцветя нещата, тя сигурно ще ме разбере. Не казвам, че това ще улесни положението за нея. В крайна сметка, сигурността на математиката не се основава на надеждността на мастилото и хартията. Но също както хората са единодушни в преценката си за цветовете, вероятно и ние ще можем да стигнем до някакво споразумение.

Бях започнал да ви разказвам, че когато сутринта се събудих, мислех за Шекспир. Не знам много за него. Поне не мога да цитирам откъси от произведенията му. Мисля да направя нещо по този въпрос, да опресня знанията си. Ала тази сутрин бях намислил нещо фатално.

Качих се на влака, за да го проследя от дома му около Уондсуърт Комън до гара Виктория. Оттам той тръгна по Виктория стрийт и за моя изненада влезе в Института за изследване на мозъка. Не бях се приближавал до това място от деня на съдбоносното си откритие. И през ум не ми е минавало, че някой наистина ще приеме предложението да се консултира с един от психотерапевтите от екипа на програмата „Ломброзо“.

Седнах да го чакам в кафене „Кестен“ на отсрещната страна на улицата, където отидох в деня на моето сканиране с позитронно-емисионния томограф. Оттам ясно виждах централния вход на Института. Поръчах чаша чай и погледнах часовника си. Три часът.

Това беше предварително разузнаване. Не смятах да го убивам. Ала си бях взел пистолета, в случай че възникне удобна възможност. В края на краищата, днес бях свободен и едва след няколко дни отново щях да мога да възобновя тази си дейност.

Докато пиех втория чай, погледнах туристическия си справочник, за да видя кои маршрути биха ме устроили най-добре, ако се опитам да го убия. Вероятно Сейнт Джеймс Парк. Или Уестминстър Бридж. Тези двата щяха да свършат работа.

И точно тогава я съзрях да излиза от Института. Полицайката. Беше по-висока, отколкото си я бях представял, но телевизията наистина прави странни неща с хората. И, разбира се, сега, когато беше облечена, изглеждаше по-внушителна от податливото си виртуално изображение, което бях чукал. Зачудих се как ли ще възприеме фотомонтажите, които й изпратих. Прииска ми се да се превърна в муха в стаята, за да видя реакцията й, когато отвори плика.