Филип Кер - Философско разследване

— Отивам в чужбина — рекох аз. — В Южна Америка. В джунглата, или поне в онова, което е останало от нея. Искам да се обаждам вкъщи.

Индусът печално поклати глава.

— Ако бях на ваше място, телефонът щеше да е последното, което щях да взема със себе си. Това е прекрасна възможност да се скриете от съпругата си за няколко седмици. — Той се засмя.

— Вижте какво. Не съм от Министерството на вътрешните работи. Няма за какво да се притеснявате. Ще платя добре. В брой. Инак ще отида другаде — спокойно казах аз и измъкнах от дебелите му пръсти стодоларовата банкнота.

После свих рамене и тръгнах към вратата.

— Търпение, господине — каза той. — Търпението е добродетел. Имам апарата, от който се нуждаете. Само че трябва да бъда внимателен. Елате с мен.

Индусът ме поведе към задната част на магазина, която беше натъпкана с кашони, съдържащи стереотелевизори „Никам“, диск-рекордери, преносими диск-плейъри и апаратура за виртуална реалност. Той отмести няколко кашона от пътя си и продължи:

— Поради очевидни причини не държим сателитните телефони в предната част на магазина. Дигитален ли искате?

Отговорих утвърдително.

Управителят кимна и извади една кутия.

— Дигиталните са най-хубавите. Ще ви покажа един много добър. Само за четири хиляди долара.

Отвори кутията и махна екологичната полиестерна опаковка. Показа се нещо като малко дипломатическо куфарче. Индусът го погали с едната си ръка, после щракна ключалката с другата и капакът се вдигна.

— Като Джеймс Бонд, а? — ухили се той и разгъна сателитната антена с размерите на чиния за хранене. — Работи чрез „Юпитерстар“. Един силен канал с обхват пет пъти по-голям от този на обикновения преносим телефон. Това ви дава допълнителна висококачествена линия. Фокусирането върху сателита се извършва автоматично с помощта на вградения в компютъра компас. Само трябва да наберете номера на сателита, обозначен на слушалката, и после международния код плюс номера, на който искате да се обадите. Единственият му недостатък е, че не можете да го използвате под земята.

— Ще го взема — казах аз и отброих четирийсет банкноти от по сто долара.

— Няма да съжалявате. Щом ЦРУ използва този модел, значи е добър.

Погледнах къде е произведен сателитният телефон. Япония. И казах:

— Така и предполагах.

Индусът сгъна чинията, затвори куфарчето и ми го подаде.

— Истинска свинска кожа — добави той и отново погали куфарчето. — И тежи по-малко от два килограма. Желаете ли още нещо?

Дадох му още няколко банкноти и отговорих:

— Само мълчанието ви.

Джейк спа неспокойно. Фланелката й беше влажна от пот, а вратът я болеше така, сякаш бе стояла на главата си. Изми се и направи няколко упражнения от йога, за да възстанови кръвообращението си. След десет минути — вече се чувстваше малко по-добре — се качи в асансьора, за да слезе на партера и да вземе сутрешната си поща. Занесе я в апартамента си и вяло я прегледа. Имаше няколко сметки и рекламни листовки. Както и един голям плик, който привлече вниманието й.

Сложи го под спектроскопа и докато чакаше електронният сигнал да й каже, че вътре няма експлозиви, претърси кухнята за нещо, което можеше да стане за закуска. Накрая намери достатъчно кафе, за да си направи малко еспресо, и няколко бисквити, които намаза с остатъците от течен шоколад.

Върна се в хола. Спектроскопът бръмчеше като малка климатична инсталация. Уредът бе станал рутинен за старшия полицейски персонал от началото на века, когато ИРА бе провела кампания с писма бомби, предназначени за английските ченгета и семействата им. Повечето пострадали загубиха пръстите или ръцете си, но в един от случаите загинаха две деца. Смъртта им беше един от факторите, които убедиха правителството да въведе наказателната кома.

Сигналът, че пратката е чиста, прозвуча. Джейк избърса ръцете си, отвори плика и извади съдържанието. Едва след няколко секунди осъзна, че гинекологията, изложена за радост на фотоапарата, е предполагаемо нейна. Бяха й необходими още няколко секунди, за да престане да се чуди как някой е могъл да направи такива снимки без знанието й, и да се досети, че това са фотомонтажи. Инстинктивно остави фотосите и преди да докосне онова, което можеше да се окаже съдебно доказателство, надяна найлонови ръкавици.

Не че й пукаше дали някога щяха да бъдат представени в съда или запазени в полицейското й досие. Фалшификати или не, снимките бяха добре направени — такива, каквито напоследък все по-често се появяваха по страниците на таблоидните вестници.