Филип Кер - Философско разследване

— Нищо — отговори Станли. — Щом има собствен газов цилиндър, този тип може да прави колкото си иска амуниции. Мисля, че е малко вероятно да попаднем на улики в тази посока.

— Ами онзи студент от Кеймбридж? Господин Хайсмайер…

Станли поклати глава.

— Тамошната полиция го следи. Но засега той прекарва повечето си време край реката. И е американец, а не австриец. Трябва да завърши тази година.

Джейк сви рамене и се обърна към Джоунс.

— Инсталираха ли видеотелефон на Джеймсън Ланг?

— Да. Днес дори разговарях с професора.

— Докъде сме стигнали с проследяването на обаждането? Искам да сме готови, когато онзи негодник се свърже с нас.

— Уредих дигитално проследяване по всички нормални телекомуникативни линии. Ако нашият човек употреби по телефона думите „Ломброзо“ или „Витгенщайн“, сателитът ще ни каже откъде идва сигналът.

— Записващите устройства?

— Автоматични на всички линии — в кабинета, в апартамента и на клетъчния ти телефон. По-добре внимавай да не кажеш нещо грубо за комисаря — ухили се Джоунс. — Не искаме да прекратят пълномощията ти като на господин Шали.

Джейк му се усмихна и се запита дали Джоунс говори сериозно.

Многозначителност. Нямаше съмнение, че госпожа Грейс Майлс е олицетворение на това понятие. Тя се обади в края на работния ден, когато Джейк вече мислеше да се прибира. От картината по видеотелефона Джейк забеляза, че министърката е вече у дома си. В ъгъла на стаята едно бебе пълзеше около червения телефон на госпожа Майлс.

— Гилмор ми каза, че разполагате с генетичен отпечатък. Вярно ли е?

— Да. Опитваме се да го сравним с картата за самоличност.

— Добре. Утре в Парламента все някой ще постави въпроса за тези убийства. Искам да имам основания да отговоря, че много скоро ще извършим арест.

— Не по-рано от седемдесет дни, госпожо министър. На компютъра може да му необходимо толкова време, за да направи съпоставянето.

Грейс Майлс се намръщи и нервно подръпна наниза от перли на врата си. Джейк се запита дали са истински. Госпожа Майлс се бе издокарала да излиза. Покритата с пайети рокля беше изрязана дълбоко и разкриваше нещо, което наподобяваше голо бебешко задниче, но всъщност бяха гърдите й. Дългите й черни коси бяха прибрани назад с фиби, но спуснати до раменете, така че да прилича на персийска принцеса.

— По-добре кажете нещо като „Разследването е към своя край и полицаите са убедени, че не след дълго ще извършат арест“ — предложи Джейк. — После, ако извършим арест през следващите няколко дни, ще изглежда така, сякаш сте знаели повече, но сте го премълчали. И сте предпочели да бъдете тактично неясна, вместо да ги подведете. Но да кажете, че много скоро ще извършим арест, ми се струва твърде неточно, госпожо.

Госпожа Майлс кимна, прозряла мъдростта в съвета на Джейк. Но явно пак не беше благодарна, защото лицето й придоби раздразнен вид.

— Да, предполагам, че имате право — отбеляза тя, сетне добави: — О, между другото, какво искахте да кажете на пресконференцията с онова налудничаво предложение за медицинска помощ? Тогава бях в Брюксел и разполагам само с препис на изявлението ви. Не си спомням някой да е искал разрешение от главния прокурор за тази идея.

— Исках убиецът да се свърже с нас. Може би дори да се предаде. А едва ли ще го направи, ако знае, че го очаква спринцовка и дългосрочна наказателна кома. Според мен…

— Според вас… — Тонът на госпожа Майлс беше изпълнен с презрение. — Трябва ли да ви напомням, че вашата работа е да хванете този маниак, а не да решавате дали е годен да пледира в съда. Нещо повече, теорията за правораздаване, застъпвана от това правителство, и за която сме получили мандат с подавляващо мнозинство на последните избори, е наказателна, а не назидателна. И изобщо не позволява на закононарушителите да избегнат пълната тежест на закона само заради някаква предполагаема невменяемост. Хората няма да понесат това. Те трябва да бъдат удовлетворени, че престъпникът е наказан. Надявам се, че когато бъде заловен, този тип ще бъде осъден на необратима кома. Или поне на трийсет години вегетативно състояние. Но откровено казано, най-добре за всички би било, ако не бъде заловен жив. Надявам се, че ще бъде въоръжен и вие няма да имате друг избор, освен да го застреляте.

Джейк отвори уста да възрази, но госпожа Майлс я прекъсна.

— Това е обичайна практика, главен инспектор. Да застрелвате въоръжените престъпници. Или не четете документите за политиката на полицията, в която работите?