Филип Кер - Философско разследване

След два часа Морис се върна със снимките и една по една ги сложи в ръката на Джейк.

— Десет — каза той.

Тя бързо ги пусна в чантата си и дръпна ципа.

— Намери ли нещо?

Морис се протегна и разкърши широките си рамене.

— Много са интересни — каза той и се засмя, когато Джейк го тупна по гърдите. — Добре де, добре, спокойно. Няма отпечатъци. Нито един. Но намерих една мигла. Не е твоя. И следи от сперма.

Джейк сбърчи нос от отвращение. Мъжете бяха истински животни.

— Изглежда обожателят ти се е развълнувал от собственото си произведение. Е, това не ме изненадва. И аз се разгорещих. Както и да е, подложих материала на електрофореза и извадихме късмет — следите бяха високо полиморфни.

— Разполагаш с типа ДНК?

— Не съвсем. Ще трябва да почакаш, докато потвърдя това с авторадиографа. Но по всичко личи, че е така.

— И когато получиш резултата, ще можем да го сравняваме с всеки, когото арестуваме, така ли?

— О, да, разбира се. Само че няма достатъчно материал. Искам да разбереш това още сега. Използвах всичката семенна течност за анализа с авторадиографа.

— Благодаря, Морис. Много ти благодаря. Няма да го забравя.

— И аз — отново се ухили той.

След няколко часа Джейк повика тримата старши членове на екипа на съвещание в кабинета си. Сержант Чун пристигна последен и се настани на известно разстояние от детектив инспектор Станли и детектив сержант Джоунс. Джейк седна на ръба на бюрото. В ръката си държеше тънката папка от лабораторията, която съдържаше рентгеновата фотоплака, използвана за изготвянето на авторадиографията на Витгенщайн.

— Господа — започна тя, — свиках това съвещание, за да ви информирам за един важен развой в разследването. Типът ДНК. Тази сутрин получих няколко снимки. Фотомонтажи. Господин Витгенщайн е комбинирал мои цветни снимки от пресата с фотографии от порнографски списания.

— Мислиш ли, че се опитва да те изнудва? — попита Джоунс.

— Не. Само иска да ме притесни. Е, успя отчасти. Сега снимките са в сейфа ми и ще останат там. Но в лабораторията ги изследваха и откриха следи от сперма. Подложиха ги на поредица от тестове, за да видят дали ще могат да установят повтарящи се наследствено отличителни черти и да разберат какъв е генотипът на убиеца. Оказа се, че човекът, когото търсим, е германец.

— Като истинския Витгенщайн — рече Джоунс.

— Всъщност той е бил австриец — поправи го Джейк, — но за целите на генотипа това е почти едно и също.

Детектив инспектор Станли се прокашля.

— Извинявай, но не забравяме ли нещо? Европейският съд постанови, че генетичните тестове са недопустими като доказателство в съда заради явния им расизъм.

— Още не сме стигнали до етапа да подготвяме случая за представяне в съда — заяви Джейк. — В момента се опитваме да хванем това копеле, а не да се тревожим за шибаните му граждански права, Станли. И ако базата данни от повтарящи се наследствено отличителни черти в рамките на структурата на населението ускори компютърното съпоставяне на ДНК на убиеца с тази на картата му за самоличност, всичко ще бъде точно. Ще се занимаваме с въпросите кое е допустимо като доказателство в съда и кое не е, когато натикаме този маниак зад решетките.

Станли сви рамене и кимна.

— Сержант Чун — продължи Джейк, — колко време ще отнеме съпоставянето?

— Ами колкото се наложи. Грубо пресметнато, на компютъра му трябват двайсет и четири часа, за да извърши един милион сравнения. Ако предположим, че убиецът е в последния милион от населението, това прави седемдесет милиона съпоставки или седемдесет денонощия. От друга страна, може да ти провърви и убиецът да е в първия милион. Няма друг начин да го направим.

— При положение че има автентична карта за самоличност — рече Джоунс. — Може да е някой от онези руско-германски бежанци, които дойдоха нелегално тук след Руската гражданска война.

— Да — каза Джейк, — но хайде да се опитаме да гледаме малко по-оптимистично на нещата, а? Сержант Чун, как върви работата с произволния списък?

— Добре. Успях да накарам „Ломброзо“ да пусне двайсетина имена и адреси.

— Колко отговора има на обявата в пресата?

— Десет — рече Станли. — Единият е самозванец.

— Има ли сред тях някой с кодово име на философ?

— Не, но въпреки това ги държим под наблюдение.

— В такъв случай остават петдесет. Колко от тях са философи?

Станли отвори папката и погледна списъка.

— Шестнайсет.

— Научихте ли нещо от оръжейните майстори?