Филип Кер - Философско разследване

От мига, в който ме извадиха — с главата напред — от вечността и ме провесиха за глезените в студената светлина на преходното, аз прекарвам много време, опитвайки се да мисля за онова, за което не може да се мисли. Най-близкото, до което човекът може да стигне в това отношение, е съзерцанието на състоянието на несъществуване, съществуващо преди раждането и след смъртта. Повярвайте, открих, че е по-лесно да полудея, отколкото да кажа онова, което не може да се каже.

Вероятно ще предположите, че мотивът ми е бил отчасти богохулствен, тъй като моята мисия прилича на изказване на Йехова. Имам чувството, че трябва да приема това, защото това, което е мислимо, е и възможно. Човек не може да мисли нещо, което е нелогично, защото в такъв случай би трябвало да мислим нелогично. Затова не можем вярно да кажем как би изглеждало нещо нелогично.

Несъмнено някои няма да се съгласят с това, но действителността — такава, каквато съществува в този нещастен свят — е, че е толкова трудно да измислиш нещо нелогично, колкото и да изчислиш точното съотношение между диаметъра на окръжността и да съставиш кръг със същата площ като даден квадрат. (Фасулска работа, ще си помислите, но опитате ли, ще видите, че е невъзможно.)

Обикновено се смята, че Крайното решение на Еврейския проблем, за което са мечтали нацистите, е нещо неописуемо с думи. Но това не е така и да кажем, че езикът не може да опише Холокоста, означава да си го представим погрешно като нещо, което не принадлежи на този свят. Или да допуснем, че Холокоста е загадка, чието обяснение се намира извън времето и пространството, а крайната отговорност не принадлежи на човека. (Някои мислят, че разбирането означава прошка.) Въпреки всичко тъкмо фактът, че Холокоста принадлежи на този свят и следователно може да се говори за него, го прави толкова ужасен. (Защото именно културата, родила Моцарт, Бетховен и Гьоте, е извършила това престъпление. Така, както римляните са родили Хораций и Плиний, а в същото време са хвърляли християните на лъвовете. Великите престъпления са естествена последица от великите цивилизации.)

Единствената граница за онова, което може да бъде казано, е границата, разделяща разума от глупостта. (Ако имаме предвид тази граница, ще стане ясно, че в Холокоста има смисъл, макар да го осъждаме.) Но въпреки това съществува мнението, че онова, което наистина може да бъде разбрано, може да бъде и неописуемо и смисълът на света може да бъде намерен в самия свят.

Но ако има ценност, която притежава стойност, то тя трябва да се намира извън всичко, което се случва, и извън така-битието. Защото всичко, което се случва, и така-битието са случайни. Затова не може да има и такива неща като етически пропозиции. Етиката е трансцендентална и не позволява да бъде изказвана. Накратко, Етиката не съществува.

Инак защо някой би предпочел да тръгне срещу евреите? Ако беше възможно да има някаква морална пропозиция, забраняваща убийството, аз нямаше да я отхвърля. Но за волята като носител на етичното не може да се говори. Ето защо убивам — няма логическа причина да не го правя.

Истинността на мислите, които се обменят, ми се струва неопровержима и окончателна. Следователно мисля, че съм намерил крайното решение на проблема.

Но ето, че си губя времето, когато трябва да убия следващия човек от списъка си. И какво име има само! Един от философите, придал облика на цялата западноевропейска интелектуална традиция. Сократ.

Консултантският екип от експерти на Джейк беше съставен от професор Уеъринг, доктор Клибъри, детектив инспектор Станли и детективи сержанти Чун и Джоунс. Два дни след пресконференцията те се събраха в една стая в Ню Скотланд Ярд, за да обсъдят как върви разследването.

— Това е обявата за пресата, написана от агенцията — каза Джейк и им раздаде по един екземпляр. — Засега няма голям отзвук — както на нея, така и на изявлението ми.

Уеъринг погледна списъка с кодовите имена на ВМЯ-отрицателните и поклати глава.

— Как ли възприемат хората всичко това?

— Имаше едно-две любопитни обаждания на журналисти — призна Джейк. — И това ме подсеща, че исках да ви питам нещо, професоре. Кой е изготвил първоначалния списък с кодовите имена?

Уеъринг сви рамене.

— А вие знаете ли, доктор Клибъри?

Тя се усмихна и обясни:

— Идеята беше на доктор Сейнтпиер. Търсеше имена на починали хора. Поради юридически съображения. Взе каталога на издателство „Пенгуин“ и вкара имената в компютъра.