Филип Кер - Философско разследване

Джейк направи знак на двамата униформени полицаи да раздадат компютърния портрет, който художникът бе направил с помощта на Тони Чен. Тя бе приела вероятността подсъзнанието му да е излъгало, но без портрета нямаше с какво толкова да оправдае свикването на пресконференцията.

— В резултат на описанието, дадено от последната жертва, Оливър Мейхю, преди да умре, ние можем да разпространим виждането на художника за убиеца. Престъпникът е на възраст между трийсет и пет и четирийсет години, среден на ръст, с къдрави кестеняви коси, сини очи, остри черти и слаб. Когато е бил видян за последен път, е бил облечен във вълнено кафяво сако, бяло поло и обувки тип туристически и е носел в ръка бежов шлифер. Имаме работа с изключително умен и безмилостен индивид, вероятно психопат, който убива без задръжки. Но по всичко личи, че само мъжете са изложени на риск. Затова бих помолила мъжете да бъдат по-бдителни, когато се прибират сами нощем вкъщи.

„Това би трябвало да го вбеси“ — помисли Джейк и повиши глас, за да преодолее приглушения шепот, предизвикан от портрета на художника.

— Позволете ми да се възползвам от възможността, за да опровергая слуха, че жертвите са избирани с оглед на криминално досие или на сексуалните си предпочитания. Или че са били убити с цел нападение, опит за грабеж или сексуално предложение. Няма абсолютно никакви доказателства в подкрепа на хипотезата, че убийствата са извършени в стил Холивуд. Нито че са свързани с подземния свят. Искам изрично да подчертая, че всичките нещастни жертви са били невинни хора, изпълняващи законните си служебни задължения, когато убиецът е нанесъл удара си. Никой от тях не е имал причина да предполага, че е бил избран от престъпника. Нещо повече, лично аз съм убедена, че никой от тях не е познавал убиеца… Бих искала да опровергая и слуха, че престъпникът вече е влязъл във връзка с полицията. Това не е вярно. Не е имало общуване от никакъв вид. Но ако някой смята, че разполага с информация, отнасяща се до случая, бих настояла този човек незабавно да се свърже с полицията… Накрая искам да се обърна към убиеца. Който и да сте, призовавам ви да се предадете. Давам ви честната си дума, че ще получите справедлива присъда. Ще направя всичко, което е в пълномощията ми, за да ви бъде осигурено подходящо медицинско лечение. Главната ми грижа е да не пострадат повече хора.

Джейк млъкна за миг и погледна публиката си.

— Имате ли въпроси?

Във въздуха се вдигнаха десетина ръце и тя посочи едно лице, което й се стори познато.

— Карол Клапам, Ай Ти Ен — представи се жената. — Главен инспектор, убедена ли сте, че мотивът за тези убийства не е грабеж?

— Напълно. Никой от мъжете не е бил обран. Доколкото си спомням, в портфейла на единия е имало над сто долара. Следващият въпрос.

Тя посочи един мъж, който седеше на първия ред.

— Джеймс Маккей, „Ивнинг Стандард“. Споменахте, че трябва да се проверят стотици, вероятно хиляди хипотези. Бихте ли изброили някои от тях?

— Не. Следващият.

— Били ли са осакатени жертвите? — попита трети журналист.

— Без коментар. Следващият.

Джейк нямаше намерение да предоставя информация на убийците подражатели.

— Предполагате ли, че убиецът отново ще нанесе удар?

— Би било логично. Да.

Тя посочи за пети, после за шести път. Накрая дойде въпросът, който беше убедена, че все някой ще зададе.

— Джон Джойс, „Гардиан“. Главен инспектор Джейкович, бихте ли коментирали слуха, че убийствата са свързани с програмата „Ломброзо“, която в момента се осъществява от Института за изследване на мозъка към правителството?

Детектив старши полицейски офицер Шали я изпревари.

— Мисля, че аз мога да отговоря на този въпрос — каза той, поглеждайки Джейк, сякаш за да се увери, че тя няма нищо против да я прекъсне. Но Джейк знаеше, че това е само за пред хората. На Шали изобщо не му пукаше дали е така, или не. — Както каза главният инспектор, има множество слухове относно тези убийства. Свързват ги с какво ли не — от загубата на Англия в мача за Световната купа до климатичните промени на Земята. Само ще кажа, че на този етап от разследването ние няма да отхвърлим никоя хипотеза, колкото и да е фантастична.

Гилмор стана и обяви пресконференцията за закрита. Имаше още въпроси, но тримата не им обърнаха внимание. Излязоха в коридора и Гилмор въздъхна облекчено.

— Добре се справи, Кийт — каза той.

— Благодаря — отговори Шали. — Не беше лесно, нали? Човек не може да има доверие на тези шибани копелета от „Гардиан“, че ще играят честно.