Филип Кер - Философско разследване

Така както Кафявата и Синята книга, взети заедно, представляват моята система, в работата ми съществува и виртуалната реалност.

За да влезете в нея, трябва да имате необходимата екипировка. Апаратурата ми за виртуална реалност плюс приспособленията за тялото са истинско творение на изкуството и струват почти петдесет хиляди екю. Основната част е една кутия с размерите на пакет с прах за пране, която се свързва с компютъра. Има и информационен шлем, който прилича на мотоциклетна каска, и подплатен с гума сензорно-тактилен костюм за цялото тяло — нещо като водолазен костюм. Предната част на шлема представлява прожекционен екран, на който виждаш виртуалния свят. За всяко ухо има слушалка за обемен звуков съпровод. Костюмът е еластичен и ти дава възможност да докосваш и да бъдеш докосван от виртуалните предмети и същества. Включва се и се изключва, като само спуснеш или вдигнеш предната част на шлема.

Купих си устройството за виртуална реалност като терапия за моята агресивност и приспособих някои от съществуващите програмни дискове към моя вкус. Когато се почувствам по-враждебно настроен от обикновено, обличам костюма и се потапям във виртуалните възприятия. За секунди се озовавам във виртуалния свят, въоръжен със смъртоносни оръжия, които ми дават възможност да убивам, да осакатявам и да изнасилвам реалистични жертви. Но напоследък установявам, че не е необходимо да съм враждебно настроен, за да изпитвам желание да използвам тази система.

Разбира се, има множество други видове виртуална реалност, които човек може да изследва — еротична, романтична, фантастична, комична, музикална и дори интелектуална. Много от тези програми съм съставил сам и ги смятам за кинематографично изкуство.

Разбира се, виртуалната реалност има и своите недостатъци. Като всяка форма на бягство от действителността — подобно на наркотиците или алкохола — недотам интелигентните хора може да се пристрастят към нея. Но за мен това не представлява проблем.

Производителите на виртуална реалност и подобни продукти казват, че ние просто трябва да различаваме реалното от нереалното, защото и двете не подлежат на анализ. Но на мен ми се струва, че това е само тавтология, характерна за рекламите.

Истината е, че нищо емпирично не е познаваемо.

Джейк зае мястото си между Гилмор и човека, когото бе заместила като ръководещ разследването, шефа на отдел „Убийства“ и фиктивен неин началник, командир Кийт Шали. С хладни, спокойни и безпристрастни изражения те седнаха пред въоръжените с камери, микрофони и диск-рекордери журналисти. Докато Гилмор откриваше пресконференцията, Джейк си спомни последните му думи на излизане от кабинета му в Ню Скотланд Ярд.

— Надявам се, че знаеш какво правиш — навъсено каза той. — Ако това се обърне срещу нас, министърката ще иска не моята, а твоята глава. Според мен тя просто ти дава въжето, с което да се обесиш.

— Да, но още не съм готова да затегна примката — отговори Джейк.

Представянето свърши и като старши детектив Джейк пое грижата за изявлението на полицията. Поредицата от семинари, посветени на връзките с обществеността, й бе помогнала да развие ораторските си умения. Тя съзнаваше, че външният й вид е от съществено значение за успеха на пресконференцията, и се бе облякла по-грижливо от обикновено, избирайки костюм от синьо-зелено букле. Знаеше, че за представителите на пресата ще е трудно да превърнат в мишена човек, който не се съобразява със стандартната представа за облечената в сиво полицейска власт. Не се явяваше за пръв път на пресконференции, но подходи така, сякаш това беше дебютът й. Нямаше смисъл да рискува, създавайки внушението, че е небрежна към външността си. Говореше ясно и внимателно и наблюдаваше присъстващите в залата също като президентски телохранител, сякаш очакваше някой от журналистите да я замери с нещо по-тежко от неудобен въпрос. Беше по-добре да очаква неочакваното.

— Полицията смята, че няколкото безцелни убийства на мъже, извършени през последните няколко месеца, са дело на един човек. Има някои характерни особености в почерка на убиеца, които ни накараха да стигнем до това заключение. Поради оперативни съображения не можем да огласим подробностите за метода на действие на престъпника, но ще потвърдим, че всички жертви са били застреляни с няколко куршума в главата и почти от упор. Сигурна съм, че не е необходимо да ви обяснявам всичко това, защото при този вид привидно немотивирани престъпления има малко факти относно самоличността на убиеца. На този етап от разследването, където съществуват стотици и вероятно хиляди неясни хипотези, които трябва да бъдат проверени, задачата може да се сравни с поговорката да търсиш игла в копа сено. Ето защо, консултантският екип от експерти, оглавяван от мен, се е заел с проблема да изучи всички убийства, използвайки ресурсите на Европейската криминална разузнавателна служба и по-точно компютърната й система. За онези от вас, които не са запознати с тази система, ще поясня, че Европейската компютризирана разузнавателна система изпълнява ролята на полицейски разузнавач, заменяйки човешките преценки с предварително заложени компютърни програми. Надяваме се, че това ще осигури аналитичния капацитет, необходим за определянето на центъра на тежестта на всички тези убийства.